— Изстрелът в устата не е ли типичен метод на самоубийство? — обади се Мишел.
— Не и при жените — възрази Силвия. — Това е класически пример за противоречието между Марс и Венера, между тестостерона и естрогена. Мъжете се самоубиват с огнестрелно оръжие или примка. Жените предпочитат отрова, свръхдоза наркотици, прерязване на вените или задушаване с газ. Освен това върху ръцете й нямаше следи от барутни частици.
Кинг замислено промърмори:
— Убиецът би трябвало да знае, че колкото и да я прикрива, причината за смъртта рано или късно ще стане известна.
— И още една интересна подробност — каза Силвия. — Жената не е била убита в гората. Убита е другаде, в някаква сграда, а по-късно тялото е пренесено там. Най-вероятно с кола, увито в найлон.
— Откъде си толкова сигурна? — заинтересува се Кинг.
— Както знаеш, вкочаняването е елементарен химически процес, протичащ след смъртта. Започва от малките мускули по челюстта и шията и плъзва надолу към по-големите мускулни групи в торса и крайниците, като обикновено приключва за шест до дванайсет часа. Казвам обикновено, защото има редица изключения от правилото. Могат да повлияят някои особености на тялото и околната среда. Понякога пълните хора не се вкочаняват; студът забавя процеса, а топлината го ускорява. Вкочаняването трае от трийсет часа до три дни, сетне изчезва в същия ред, както е настъпило.
— Добре, и какво ни говори това? — попита Мишел.
— Много неща. Неизвестната е била млада жена, мускулеста и добре хранена, но не много пълна. При липса на необичайни условия вкочаняването би настъпило в нормалните срокове. През нощта преди откриването й температурата на въздуха беше спаднала под десет градуса, което донякъде би забавило напредването на процеса. Е, когато изследвах трупа на място, той беше напълно отпуснат, нямаше и следа от вкочаняване. Това означава, че жената е била мъртва вече от три дни или поне от трийсет часа. Като имам предвид, че вкочаняването е изчезнало въпреки хладното време, склонна съм да приема, че е била мъртва от три дни, преди да бъде открита.
— Но ти каза, че вкочаняването не е точен индикатор — напомни Мишел. — Може би е имало някакъв друг фактор, който да повлияе на процеса.
— Не разчитах само на вкочаняването. Когато изследвах трупа в гората, той вече беше потъмнял и подпухнал. По кожата имаше мехури и от всички отвърстия изтичаха течности. Това почти никога не започва, преди да са минали три дни от смъртта. — Силвия помълча. — А ако беше лежала в онази гора дори трийсет часа, камо ли три дни, състоянието на тялото щеше да е коренно различно от онова, което видях. Очаквах да гъмжи от ларви на синята и зелената муха месарка — като и двата вида са разпространени на открито. Мухите нападат мъртвото тяло почти незабавно и снасят яйца. До ден-два яйцата се излюпват и цикълът продължава. Когато изследвах устата, носа и очите, наистина открих излюпени ларви, но на домашни мухи. Ларвите на другите още не се бяха излюпили. А тялото би трябвало вече да гъмжи от бръмбари гробари и други хищни бръмбари. Нищо не е в състояние да попречи на насекомите. И в добавка, за три дни в онази гора дивите зверове щяха да нападнат тялото и да отмъкнат големи парчета от крайниците. Но липсваха само пръстите.
Тя завъртя тялото на една страна и посочи червеникаво — лилавите петна отпред, където се бе стекла кръвта след смъртта.
— Имах и още един начин да проверя теорията си, че трупът е бил преместен. Положението на ливидните петна ми подсказа всичко, което трябваше да зная. Както виждате, тези тъмни петна изглеждат като оставени от побой. Те обаче са разположени по предната част на торса, бедрата и долната част на краката. Белите ивици, които виждате по корема, гърдите и части от краката, подсказват, че там тялото е било притиснато върху нещо твърдо и натискът е попречил на процеса.
Силвия отново завъртя тялото, за да го видят откъм гърба.
— Виждате, че липсват петна по гърба и задната част на краката. Извод: тя е била убита и оставена да лежи по лице, докато започва процесът на съсирване. Обикновено петната се появяват около час след смъртта и оформянето им приключва след около още три-четири часа. Ако тялото бъде преместено в този срок, първоначалните петна могат да изчезнат частично и да се оформят други, тъй като кръвта отново изменя положението си. Но минат ли дванайсет часа след смъртта, преместването на тялото не създава нови петна, защото съсирването на кръвта е приключило.