Тя внимателно отпусна трупа.
— По мое мнение жената е била убита с изстрел в главата някъде на закрито — в сграда или може би в автомобил. Смятам, че тялото й е останало там поне двайсет и четири до четирийсет и осем часа, а после е отнесено на мястото, където го открихме. Не може да е лежала в гората повече от десет-дванайсет часа.
— Ами превозването с кола? Ами найлонът? — попита Кинг.
— А ти какво очакваш да направи убиецът? — отвърна Силвия. — Да я носи на ръце по пътя ли? Освен това нито аз, нито полицаите откриха по дрехите й влакна от килимче, каквито има в автомобилите и багажниците. Не намерих влакна и по тялото. Найлонът не оставя почти никакви следи.
— Аз открих тялото около два и половина следобед — каза Мишел. — Момчетата вероятно го бяха видели броени минути по-рано.
— Като се върнем назад — каза Кинг, — това означава, че трябва да е било захвърлено там не по-късно от два и половина след полунощ, ако е вярна преценката ти за дванайсетте часа на открито.
През цялото време Уилямс бе стоял на заден план, но сега пристъпи напред.
— Чудесна работа, Силвия — каза той. — Имаме късмет, че работиш в Райтсбърг.
Тя се усмихна леко на похвалата.
— Аутопсията не разкрива кой е извършил престъплението, освен ако убиецът не е оставил подходящ материал за изследване, например сперма, слюнка или урина. Тя дава отговор само на два въпроса: какво и как. — Силвия хвърли поглед към записките си и продължи: — Както казах, нямаше признаци за изнасилване, не открих наранявания на вагината и ректума, а жената не е раждала. Според мен тя е била на възраст около двайсет и пет години, с добро телосложение и в добро здравословно състояние, висока около сто шейсет и три сантиметра. Имала е силиконови имплантанти в гърдите и колаген в устните. Апендиксът й е отстранен по хирургичен път. Ще знаем повече след две седмици, когато получим резултатите от токсикологичния анализ. — Силвия посочи разрязания стомах на неизвестната. — Тод, пъпът й е пробит, вероятно за халка, макар че не открихме такава. Може би това ще помогне за идентифицирането.
— Благодаря. Ще проверя.
— Единственият полезен белег, който открих, беше това. — Силвия взе лупа, дръпна чаршафа от долната половина на тялото, повдигна единия крак и насочи увеличителното стъкло към вътрешната част на бедрото, съвсем близо до слабините. — Малко трудно е да се различи при това потъмняване на трупа, но тук има татуирана котка.
Мишел се вгледа в изображението, разположено толкова близо до половите органи на жената, после рязко вдигна глава.
— Не ми се иска да мисля каква е била целта.
— По дяволите — промърмори Уилямс и се изчерви.
— Да, знам — каза Силвия. — Не е много благовъзпитано, нали?
Кайл влезе в залата и тя извърна поглед към него.
— Вън чака още някакъв тип от полицията — съобщи асистентът. — Пита кой е главният тук.
— Тип от полицията? — Гласът на Силвия стана леко писклив. — Не можеш ли да кажеш полицейски служител? Да де, някакъв полицейски служител пита кой е главният тук.
— Би ли го поканил да дойде?
Устните на младежа се разтегнаха в злобна усмивка.
— Точно това направих. Полицейският служител отказа, без да обясни защо. Всъщност сега се сещам. Той май леко позеленя, като чу предложението.
— Ще изляза — каза Уилямс и изтича навън, следван от Кайл.
Пет минути по-късно Уилямс се върна заедно с нервен униформен полицай, когото представи с името Дан Кланси. Уилямс изглеждаше потресен.
— Изглежда, жертвата е идентифицирана по снимката, която разпространихме — каза той с леко треперещ глас, докато всички други го гледаха втренчено. — Доколкото разбирам, за кратко е работила в „Афродизиак“.
— „Афродизиак“? — възкликна Кинг.
Уилямс кимна.
— Като екзотична танцьорка. „Сценичното“ й име било Мургавото пламъче. Знам, звучи пошло. Истинското й име е Ронда Тайлър. — Той погледна листчето в ръката си. — Работила тук известно време, но напуснала, след като договорът изтекъл.
— Човекът, който е разпознал снимката, ще се съгласи ли да дойде и да я идентифицира? — попита Силвия. — Макар че не съм сигурна дали ще е възможно при това състояние на тялото. Но ако…