— Това е Стивън Кани — каза Силвия.
Когато тя вдигна чаршафа, ръката на Мишел се стрелна напред и намести стола зад полицая, който залитна, задави се и изгуби съзнание.
Откараха го в отсрещния ъгъл на залата. Силвия отвори шишенце амоняк и го пъхна под носа му. Кланси се свести, подскочи и тръсна глава. Изглеждаше ужасно.
— Ако ще повръщаш, тоалетната е там — посочи Силвия.
Младежът се изчерви.
— Съжалявам, докторе. Искрено съжалявам.
— Няма за какво да съжаляваш, полицай Кланси. Гледката е ужасяваща. Първия път, когато видях нещо подобно, реакцията ми беше съвсем същата.
Той я погледна с изненада.
— Наистина ли?
— Да — увери го тя, — наистина. Мога да ти дам писмения доклад. Ако решиш да си тръгнеш, няма да те спирам. Ако се почувстваш по-добре и поискаш да се върнеш, нямам нищо против. А можеш и просто да поседиш тук.
Кланси избра последния вариант, макар че щом се отдалечиха от него, той отпусна ръце върху бюрото и зарови лице в тях.
Силвия и Мишел се върнаха при трупа на Стив Кани.
— Наистина ли припадна първия път? — тихо попита Мишел.
— Не, разбира се, но защо да го тормозя допълнително? Мъжете припадат почти винаги. Колкото са по-едри, толкова по-бързо.
Силвия посочи раните на Кани с дълга стоманена показалка.
— Както виждаш, горната част на мозъка е напълно унищожена. Често се случва при рани от ловна пушка. — Тя остави показалката и лицето й помръкна. — Бащата на Кани дойде да види сина си. Посъветвах го да не прави това, предупредих го, че раните са грозни, но той настоя. Това е най-тежкото в занаята. Успя да разпознае Стив само по една бенка и стар белег на коляното. За сигурно идентифициране трябваше да прибегнем към зъбен статус и пръстови отпечатъци. — Силвия въздъхна дълбоко. — Сърцето ми се късаше, макар че той понесе стоически удара. Нямам деца, но си представям какво би било да се наложи да вляза в такова място и…
Тя не довърши.
Мишел помълча няколко секунди, после попита:
— А майката на Кани?
— Тя е починала преди няколко години. И така може би е по-добре. — Силвия пак се зае с трупа. — При рани от ловна пушка е трудно да се определи разстоянието. Най-сигурният начин е да се произведе изстрел със същото оръжие и същия патрон. Ние тук не разполагаме с подобна лаборатория, но сигурно забелязваш, че входната рана не е назъбена по краищата и няма околни увреждания. Значи разстоянието между дулото и жертвата е било от нула до около шейсет сантиметра.
Тя закри остатъците от главата на Кани с малко парче платно.
— Знаеш ли с какъв патрон е стреляно?
— О, да. Уплътнителят от патрона беше в раната. Сачмите също са останали вътре. Именно затова раната е толкова страшна. Цялата кинетична енергия е била изразходвана вътре в черепа. — Силвия погледна записките си. — Дванайсети ловен калибър, зареден с девет сачми „двойна нула“, федерално производство.
— И Пембрук ли е умряла по същия начин?
— Тя е простреляна в гръб. Издъхнала е на място, но раните не са толкова страшни. Освен това в кожата й бяха забити много парчета от разбитото предно стъкло. Извод: убиецът е дал първия изстрел през стъклото. Ако се гледат само раните, човек може да си помисли, че е стреляно от по-далеч. Аз обаче смятам, че при изстрела дулото е било близо до предното стъкло, тоест на разстояние около един метър от Пембрук. Входната рана на гърба й има характерните назъбени краища и допълнителни околни увреждания, причинени, когато някои сачми са се отделили от общата маса. Тъй като сачмите е трябвало да пробият стъклото, създава се впечатление, че изстрелът е даден от по-далеч.
— Според теб защо е била с гръб към предното стъкло?
— Правили са секс — обясни Силвия. — Във вагината й имаше спермицидна паста от презерватива на Кани. По време на нападението вероятно е била възседнала Кани с лице към него и гръб към стъклото. Това е най-удобната поза за полов акт в тясното пространство на автомобила. Естествено, тялото й е защитило Кани; иначе и той щеше да бъде убит при първия изстрел.
— Сигурна ли си, че не е бил убит веднага?
— Дадени са два изстрела. Потвърждава го и броят на сачмите, които намерихме. По девет във всяко тяло. Симетрия в смъртта — сухо добави Силвия.
— Предполагам, че гилзите от патроните не са открити.
Силвия кимна.
— Или убиецът ги е прибрал, или пушката е била от старите модели, при които гилзите трябва да се изваждат ръчно.