— Винаги съм искала да имам тайно чекмедже в гардероба си — каза Реми. — Още откакто бях малка.
— Но грабителят не е знаел как се отваря — подхвърли Мишел.
— Джуниър Дийвър не знаеше как се отваря — поправи я Реми. — Почти всички чекмеджета в гардероба бяха изподраскани и разбити. Доста пари хвърлих за поправката. И затова стигне ли се до съд, ще смъкна кожата на Джуниър. Не пропускайте да го кажете на Хари.
— Но откъде някой друг освен вас е разбрал, че тук има тайно отделение? — попита Мишел.
— С годините може и да съм се изпуснала пред някого. Не бях много предпазлива, защото имаме първокласна охранителна система, или поне така си мислех.
— А системата беше ли включена? — попита Кинг.
— Да, само че на третия етаж няма детектори за движение, а и прозорците тук не са свързани с инсталацията. Системата беше монтирана преди години, след като едва не се случи трагедия. Сигурно тогава са смятали, че третият етаж е недостъпен за грабители — добави раздразнено Реми.
— Каква трагедия? — попита Кинг.
Реми се обърна към него.
— Отвлякоха сина ми Еди.
— Не бях чувал — каза той.
— Случи се преди повече от двайсет години, докато Еди още учеше в колежа.
— Но явно всичко е приключило добре — каза Кинг.
— Да, слава богу. Дори не се наложи да платим петте милиона откуп.
— Защо? — попита Мишел.
— Агенти на ФБР проследиха похитителя и го убиха в престрелка. Чип Бейли, агентът, който спаси Еди и застреля похитителя, живее наблизо. Още работи за ФБР в Шарлотсвил.
Кинг каза:
— Значи по време на обира тук не е имало никого?
Реми седна на ръба на голямото легло с балдахин и почука с изящните си дълги пръсти по резбованата дървена колона.
— Савана още беше в колежа. Завърши през зимата, но реши да остане и да се позабавлява след дипломирането. Сигурно и вие вече сте наясно, че моята дъщеричка обича забавленията. Еди и Доротея бяха извън града. Икономът Мейсън и Сали, която се грижи за конюшните, живеят в отделна къща, доста далеч от тази. Но и да бяха тук, нямаше да забележат нищо. Прозорецът на спалнята ми гледа към задната част на терена.
— Значи живеете в къщата съвсем сама? — попита Мишел.
— С Боби! — отвърна предизвикателно Реми. — Децата ни вече са големи. Навремето ни гостуваха безброй приятели и роднини. Неведнъж тази голяма къща е била препълнена с хора. Сега е само наш дом.
— Но през нощта на обира къщата е останала съвсем празна — каза Кинг. — Доколкото разбрах, тогава ти си била в болницата заедно с Боби.
— Точно така, в Райтсбъргската общинска болница.
— Казаха ни обаче, че сте се върнали оттам едва около пет сутринта — каза Мишел. — Твърде дълго посещение е било.
— Спах там — обясни Реми. — От болницата ми предложиха стая срещу неговата.
— Много любезно от тяхна страна.
— Нашата фамилия е изписана върху сградата, милинка — отбеляза Реми с притворна сърдечност. После добави с далеч по-груб тон: — Откровено казано, това е най-малкото, което могат да направят срещу петнайсет милиона долара.
— О — възкликна смутено Мишел.
— Според полицаите всички улики сочат към Джуниър, включително и отпечатъците му.
— Но той е работил тук — каза Кинг. — Това може да обясни отпечатъците.
— Открили са ги отвън върху едно от стъклата на разбития прозорец — възрази Реми и добави: — Наех Джуниър да работи вътре в спалнята, не отвън, зад проклетите прозорци.
— И доколкото разбрах, откраднати са вещи и от гардероба на Боби?
— Да, беше разбит.
— И какво е взето? — попита Мишел.
— Елате да видите сами.
Реми ги изведе от спалнята си и продължи към края на коридора, където отвори нова врата. Попаднаха в стая, която вонеше на дим от пури и лула. Мишел мислено отбеляза, че стаята има силно мъжко излъчване. Над камината висеше празна стойка за пушка. На другата стена се кръстосваха два старинни меча. Тук-там бяха закачени маслени картини с изображения на великолепни коне. В единия ъгъл имаше поставка, отрупана с множество стари, изтъркани лули, в другия — походно писалище и стол. Леглото беше тясно, а на нощното шкафче до него се извисяваше куп ловни, риболовни и научни списания. Една цяла стена бе отделена за снимки на Боби Батъл — висок широкоплещест мъж с къдрава черна коса и лице, сякаш изваяно от стомана. Повечето снимки го представяха като ловец или рибар, но на една от тях се готвеше за скок с парашут, а на друга пилотираше хеликоптер.