Сали беше на около двайсет и пет години, симпатична, дребничка, но жилава, с дълга кестенява коса, вързана на опашка. Когато Кинг и Мишел спряха пред конюшнята, тя чистеше едно от отделенията. Избърса с кърпа потта от челото си и се приближи до колата.
— Вероятно не ме помните — започна Кинг. — Бяхме заедно на благотворителната демонстрация по обездка в Шарлотсвил миналата година.
Сали се усмихна широко.
— Разбира се, че те помня, Шон. — Тя се озърна към Мишел. — Двамата с мис Максуел вече сте доста известни.
— Кой знае как ни одумват — отвърна Кинг, после огледа конете в конюшнята и попита: — Яздят ли още в семейство Батъл?
— Доротея никога не е обичала ездата. Еди язди често. Той участва в инсценировките на битки от Гражданската война, понякога в ролята на кавалерист.
— А вие участвате ли? — попита Мишел.
Сали се разсмя.
— Аз съм от Аризона. Пет пари не давам за Гражданската война. Видях, че Савана си е у дома. Тя ходеше по състезания, нали? — попита Кинг.
По лицето на Сали се изписа лека досада.
— Да, ходеше.
Кинг зачака с интерес дали Сали ще добави нещо.
— Тя е страхотна ездачка. Е, не я бива много в чистенето, грижите за конете и отношенията с хората, дето не са се родили със сребърна лъжичка в устата…
Сали изведнъж сякаш се стресна от приказките си.
— Не се бой, Сали — успокои я Кинг. — Знам много добре какво имаш предвид. — Той помълча и добави: — А мисис Батъл язди ли?
— Тук съм от пет години и нито веднъж не се е качвала на кон. — Сали се подпря на греблото. — Видях ви, като пристигахте. На гости ли бяхте?
Кинг й обясни защо са дошли и лицето на Сали помръкна. Тя хвърли боязлив поглед към голямата къща.
— Нищо не знам за това.
— В такъв случай предполагам, че през цялото време си била в къщата за прислугата заедно с Мейсън и останалите?
— Точно така — потвърди Сали. — Лягам си рано. Работата ми почва още в зори.
— Не се и съмнявам. Е, ако все пак си спомниш нещо, обади ми се.
Кинг й подаде визитната си картичка. Тя дори не я погледна.
— Нищо не знам, Шон, наистина нищо.
— Добре. Виждала ли си наоколо Джуниър Дийвър?
Сали се поколеба, после каза:
— На два-три пъти. Когато работеше тук.
— Разговаряла ли си с него?
— Може би веднъж — колебливо отвърна тя.
— Е, желая ти приятен ден, Сали.
Потеглиха. Кинг хвърли поглед към отражението на Сали в огледалото. Изглеждаше много притеснена.
— Крие нещо от нас — каза Мишел.
— Така е — съгласи се Кинг.
— А сега накъде?
Кинг посочи голямата къща отвъд дъсчената ограда.
— Още двама от рода Батъл и приключваме за днес — обяви той.
18
— Значи тук са държали каретите — каза Мишел, след като слезе от колата и се загледа в червената тухлена сграда, заемаща площ от около четиристотин и петдесет квадратни метра. — Очаквах да е нещо по-голямо — иронично добави тя.
— Сигурно зависи от размера на каретата. — Кинг се озърна към новичкото сребристо волво, паркирано на двора. — Това е колата на Еди.
— Ти да не си ясновидец?
— Не, но на задната седалка виждам съвсем ясно художнически статив и униформа на войник от Конфедерацията.
След като позвъниха, Еди Батъл отвори вратата и ги покани да влязат. Беше едър, мускулест мъж, висок към метър и осемдесет и пет, с тегло около сто килограма. Имаше буйна, гъста черна коса и поразително сини очи, а лицето му беше волево и загрубяло от слънцето. Косата идваше от баща му; устата и очите бе наследил от майка си. Но в държането му не се долавяше и следа от нейната строга и хладна сдържаност; всъщност от него лъхаше заразително хлапашко веселие. Приличаше на красив, леко застарял калифорнийски сърфист.
Той се ръкува с тях и ги настани в хола. Мускулестите му ръце, покрити с изпъкнали вени, бяха зацапани с боя. На краката си носеше кавалерийски ботуши, в които бе затъкнал избелелите си джинси. По бялата му работна риза имаше няколко дупки и много петна от боя; освен това беше небръснат. По нищо не приличаше на богаташки син.
Той се изкиска, когато забеляза, че Мишел го гледа в краката.
— Миналата седмица ме убиха при една злополучна атака срещу укрепена северняшка позиция в Мерилънд. Не исках да умра бос, а сега май не ми достига сила да се събуя. Горката Доротея много се дразни.