Мишел се усмихна, а Кинг каза:
— Вероятно се питате защо сме тук.
— Ни най-малко. Майка ми позвъни преди няколко минути. За жалост не мога да споделя нищо особено. По време на обира не си бяхме у дома. Доротея беше в Ричмънд на конференция по продажбите на недвижими имоти. Аз пък водих два дни свирепи сражения край Апоматокс, а после потеглих право към Тенеси, за да хвана ранното утро над Смоуки Маунтинс. Рисувах пейзаж — поясни Еди.
— Изтощителна програма — отбеляза Мишел.
— Не чак толкова. Трябва само да яздя насам — натам, да се преструвам на войник и да се плескам с боя. Останал съм си хлапак по душа. Мисля, че родителите ми страдат, като виждат какво излезе от мен, но аз съм добър художник, макар че никога няма да стана велик. А през почивните дни си играя на война. Много добре знам, че съм галеник на съдбата. Точно затова се мъча да бъда скромен и самокритичен. Откровено казано, имам много причини за скромност и самокритичност.
Той пак се усмихна, разкривайки тъй съвършени по форма и цвят зъби, че Мишел реши, че всички са с изкуствени коронки.
— Много откровено говорите за себе си — каза тя.
— Вижте, аз съм син на баснословно богати родители и никога не ми се е налагало да си изкарвам хляба. Не виря нос и когато върша нещо, върша го както трябва. Вие обаче не сте дошли да говорим за мен. Хайде, задавайте въпросите.
— Виждали ли сте някога Джуниър Дийвър наоколо? — попита Кинг.
— Разбира се, той често работеше за родителите ми, понякога вършеше едно — друго за мен и Доротея и никога не ни е създавал неприятности. Тъкмо затова не мога да проумея обира. Той припечелваше добре от нашето семейство, но може да не му е било достатъчно. Както чух, имало много улики, доказващи връзката на Джуниър с престъплението.
— Може би твърде много — отвърна Кинг.
Еди го погледна съсредоточено.
— Разбирам ви. Аз самият май не се замислих много около случая. Напоследък бяхме доста заети със семейни въпроси.
— Да. Съжаляваме за баща ви.
— Странно. Винаги съм вярвал, че ще надживее всички ни. И да знаете, все още не е изключено. Той има навика да постига своето.
Настана кратко мълчание, после Кинг каза:
— Въпросът може да ви се стори малко неудобен, но все пак трябва да го задам.
— Е, цялата ситуация е малко неудобна, тъй че говорете направо.
— Оказа се, че баща ви е имал в гардероба си тайно отделение, от което са взети разни неща. Майка ви не е знаела за тайника, а следователно и за съдържанието му. Вие знаехте ли?
— Не. За пръв път чувам между родителите ми да е имало тайни.
— И все пак са спели в отделни стаи — рязко се намеси Мишел.
Слънчевата усмивка на Еди помръкна.
— Това си е тяхна работа. Не означава, че не се обичаха или че не спяха заедно. Татко пушеше пури и харесваше спалнята му да е подредена по определен начин. Мама не понася пурите и предпочита съвсем друга подредба. Къщата е голяма и могат да правят в нея каквото си искат, по дяволите.
Кинг кимна смутено.
— Казах ви, че темата е неудобна.
Еди изглеждаше готов отново да изругае, но явно потисна гнева си.
— Не знаех, че татко е имал тайно отделение. Но пък и не съм негов довереник.
— А има ли изобщо човек, на когото да се доверява напълно? Може би Савана?
— Савана? Не, на ваше място изобщо бих задраскал сестричката си като източник на вътрешна информация. Навярно защото дълго време е била в колежа — подсказа Мишел.
— Да, беше откъсната от семейството, и то далеч преди да постъпи в колеж.
— Изглежда, двамата с нея не сте много близки — каза Мишел.
Еди сви рамене.
— Всъщност никой няма вина за това. Аз съм почти двойно по-възрастен от нея и нямаме нищо общо. Когато тя се роди, аз вече учех в колеж.
— Майка ви спомена какво сте преживели тогава — каза Кинг.
Еди заговори бавно:
— Честно казано, останал ми е само смътен спомен. Така и не видях кой ме отвлече, докато не ми показаха трупа му. — Той въздъхна дълбоко. — Извадих невероятен късмет. Когато се върнах, нашите бяха толкова щастливи, че заченаха Савана. Или поне така се разказва в семейството.
— Майка ви казва, че Чип Бейли станал семеен приятел.
— Той ми спаси живота. Това с нищо не може да се изплати.
Кинг се озърна към Мишел.