— Ако знаеше къде е — уточни Кинг. — Може би не е знаела или не е можела да го открие сама, затова е наела Джуниър да свърши работата и да маскира всичко като обир.
— Но ако го беше наела, нямаше да повика полицията.
Кинг поклати глава.
— Не и ако Джуниър я е измамил и е обрал нейното чекмедже, търсейки това на Боби. И може би Джуниър не ни казва нищо, защото изчаква да види как ще се обърнат нещата.
— Защо изведнъж почва да ми се струва, че случаят е далеч по-сложен, отколкото смятат хората? — въздъхна уморено Мишел.
— Никога не съм го смятал за лесен.
Двамата се завъртяха към вана, който спря пред караваната.
Кинг погледна хората в колата, после се озърна към Мишел. Изглежда, че Лулу е платила гаранцията. Онзи на предната дясна седалка е Джуниър. Дай да видим дали ще изкопчим истината от него.
— Както върви досега, не бих се надявала. Напоследък истината май е станала дефицитна стока.
20
Джуниър Дийвър приличаше на човек, който си изкарва хляба с физически труд. Джинсите и тениската му бяха покрити с петна от боя и здраво полепнали стърготини. Беше висок над метър и деветдесет, а дебелите му и силни ръце, загорели от слънцето, бяха покрити с безброй белези, ожулвания и поне пет татуировки (доколкото ги преброи Мишел), посветени на майка му, на Лулу, на „Харли Дейвидсън“ и други подобни теми. Дългата му, оредяваща и прошарена коса беше вързана на опашка, която обаче подчертаваше доколко е напреднало оплешивяването. Щръкналата козя брадичка, рошавите бакенбарди и издутите червендалести бузи му придаваха вид на Дядо Коледа. Той извади от вана най-малкото си дете — шестгодишно момиченце с красиви кафяви очи и тънки плитчици — с нежност, на каквато Мишел не би допуснала, че е способен.
Лулу Оксли беше слаба и облечена в елегантен черен костюм. На краката си носеше обувки с нисък ток. Кестенявата й коса беше сплетена професионално на сложна навита плитка, а очите й гледаха през изящни очила с тънка златна рамка. В едната си ръка държеше куфарче, а с другата стискаше ръчичката на осемгодишно момче. Третото дете, момиче на около дванайсет години, излезе след нея, помъкнало голяма ученическа чанта. Всички деца носеха униформите на местни католически училища.
Кинг пристъпи напред и протегна ръка на Джуниър.
— Джуниър, аз съм Шон Кинг. Хари Карик ни нае да потърсим доказателства, че си невинен.
Джуниър погледна Лулу, която кимна, после крайно неохотно пое ръката на. Кинг и я стисна. Мишел видя как партньорът й примижа от болка, преди едрият мъж да разтвори пръсти.
— Това е моята партньорка Мишел Максуел.
Лулу ги огледа много внимателно.
— Хари ми каза, че ще наминете. Току-що измъкнах Джуниър от затвора и нямам желание да го видя пак зад решетките.
— Няма да се върна — изръмжа Джуниър. — Защото не съм направил нищо лошо.
При тези думи момиченцето в прегръдките му тихо заплака.
— О, скъпа! — възкликна Джуниър. — Мери Маргарет, недей да плачеш. Татко никъде няма да ходи, ще си стои у дома.
Момиченцето продължи да хлипа.
— Мамо — подвикна Лулу, — ела да прибереш децата, ако обичаш.
Присила се появи на прага, този път без пистолета, и отпрати по-големите деца вътре, после протегна ръце и пое хълцащата Мери Маргарет.
— Е, виждам, че напоследък пускат всекиго от затвора — заяви тя, и изгледа свирепо Джуниър.
— Мамо — рязко отсече Лулу, — влизай да се погрижиш за децата.
Присила остави Мери Маргарет на земята и момиченцето изтича в караваната. После кимна към Кинг и Мишел.
— Тоя сладкодумен тип и неговото маце се навъртаха тук и задаваха куп въпроси. Разправят, че работели за Джуниър. Аз пък препоръчвам да им пуснем над главите някой и друг куршум, та да ги видим колко бързо ще се пръждосат.
При думата „маце“ Кинг машинално сграбчи ръката на Мишел, за да я предпази от саморазправа с Присила.
— Мисис Оксли — каза той, — както вече ви уведомих, работим в полза на Джуниър. Вече разговаряхме с Реми Батъл.
— Бре-бре-бре — заяви Присила Оксли и изсумтя презрително. — Как е кралицата днес?
— Познавате ли я? — попита Кинг.
— Навремето работех в курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния. Тя и семейството й идваха там всяко лято.
— И беше ли много… взискателна? — попита Кинг.