— Беше ми писнало от нейно величество — отвърна Присила. — И ако Джуниър е бил толкова тъп, че да краде от подобна вещица, значи сам си го е изпросил.
Лулу вдигна пръст срещу нея.
— Мамо, имаме да обсъдим важни неща с тези хора. — Тя погледна към вратата на караваната, където Мери Маргарет слушаше разговора и трепереше от тревога. — Неща, които децата не бива да чуват.
— Не се тревожи, скъпа — отвърна Присила. — Ще им разкажа за всички издънки на татко им. Няма да ми отнеме повече от два-три месеца.
— Майко, недей така — каза Джуниър, забил поглед в земята. Беше с една глава по-висок от Присила Оксли, макар че в теглото водеше със съвсем малка преднина, но Кинг и Мишел ясно виждаха, че изпитва ужас от тъща си.
— Не съм ти никаква майка. Какво ли не направихме за теб двете с Лулу, а ето как ни се отплащаш. Както си я загазил, може и на електрическия стол да те пратят!
При тези думи риданията на Мери Маргарет прераснаха в оглушителен вой и Лулу побърза да се намеси.
— Извинете ме — каза тя на Кинг и Мишел любезно, но твърдо.
Изкачи се по стъпалата, впи пръсти в роклята на майка си и издърпа едрата жена в караваната заедно с Мери Маргарет. Иззад затворената врата долетяха гневни крясъци, после настана тишина. Няколко секунди по-късно Лулу отново излезе и затвори вратата зад себе си.
— Когато е пила, мама не знае какво говори — каза тя. — Извинявайте за сцената.
— Не ме обича много — добави Джуниър в случай, че някой не е разбрал.
— Дали да не седнем там? — предложи Лулу и посочи една стара маса за пикник вдясно от караваната.
След като се настаниха, Кинг разказа за посещението при семейство Батъл. Ето, това е проблемът — каза Лулу и посочи голямата барака зад караваната. — Милион пъти съм казвала на Джуниър да сложи врата и да я заключва.
— Позната история — кимна виновно съпругът й. — Работя по чуждите домове, а нямам време за своя.
— Важното е — продължи Лулу, — че всеки може да влезе.
— Не и докато Лутър е там — възрази Джуниър, кимайки към кучето, което отново бе излязло от бараката и радостно лаеше при вида на стопаните си.
— Лутър! — възкликна Лулу насмешливо. — Вярно, лае, но не хапе, а ако някой му донесе храна, става кротък като агънце. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Приятелите му непрестанно идват да вземат инструменти назаем. Ако ни няма, оставят бележки кога ще върнат нещата, а понякога така и не ги връщат. И досега Лутър определено не е попречил на никого.
— За благодарност оставят по кашонче бира — бързо добави Джуниър. — Свестни момчета са.
— Да, свестни момчета, само дето не се знае доколко — гневно възрази Лулу. — Някой от тях може да те е натопил.
— Виж, скъпа, никой от тях не би ми причинил подобна гадост.
— Трябва само да открием повод за основателно съмнение — намеси се Кинг. — Ако съдебните заседатели решат, че има и друг вариант, това е добре за теб.
— Точно така, Джуниър — заяви Лулу.
— Но те са ми приятели. Няма да ги замесвам. Знам, че не са ми сторили нищо. По дяволите, няма начин да са се вмъкнали в дома на Батъл. И от мен да знаеш, не биха посмели да си търсят белята с мисис Батъл, това ти го гарантирам. Може да не съм завършил колеж, ама поне имам мозък колкото да знам, че не бива да пипам венчалната й халка. Защо ми е притрябвала, по дяволите?
— Не си длъжен да обвиняваш приятелите си — натърти Кинг. — Само ни дай имена и адреси и ние ще ги проверим много дискретно. Навярно всеки от тях има желязно алиби, тъй че ще продължим по-нататък. Приятели или не, докато не открием други възможни заподозрени, уликите срещу теб са твърде убедителни.
— Чуй какво ти говори човекът, Джуниър — каза Лулу. — Искаш ли да се върнеш в затвора?
— Много ясно, че не, скъпа.
Тя го изглед втренчено.
— Тогава?
Джуниър неохотно изреди няколко имена и адреси.
— А сега, Джуниър — меко изрече Кинг, — искам да бъдеш напълно откровен. Работим за твоя адвокат, тъй че каквото и да кажеш, ще си остане между нас. — Той помълча, подбирайки внимателно думите. — Имаш ли нещо общо с обира? Не да си го извършил лично, а например да си подпомогнал някого, макар и неволно.
Джуниър скочи от стола и стисна грамадните си юмруци.
— Я ела насам, умнико, да ти разкрася физиономията! — изрева той.
Мишел се надигна леко и плъзна ръка към кобура, но Кинг й направи знак да спре, после спокойно каза: