Уилямс извъртя Хинсън на една страна и им показа многобройните кървави рани по гърба й.
— Силвия казва, че докато са нанасяни ударите, навярно е била притисната по очи, после убиецът я е преобърнал по гръб и е подпрял ръката й на чекмеджето.
Полицаят върна трупа в първоначалното положение. Този път не личеше стомахът му да се бунтува — явно почваше да развива устойчивост към кошмарните гледки.
— Някакви улики? — попита Мишел.
— Убиецът е използвал нож от нейната кухня и кабел от нейния телефон. Това личи от белезите по китките й. После обаче я е развързал, за да подпре ръката. Открихме много отпечатъци, но бих се изненадал, ако мръсникът не е носил ръкавици.
— Сигурни ли сме, че е мъж?
— Няма следи от борба. Била е надвита мигновено. Това може да стори и жена с пистолет, но би поела сериозен риск, докато я връзва. Тогава Хинсън би могла да окаже съпротива. Тя беше в отлична форма.
Кинг се озадачи.
— И никой не е видял или чул? Наоколо има съседи. Все някой трябва да е забелязал нещо.
— Естествено, проверяваме по тази линия, но още е рано да се каже. Знаем, че къщата вдясно е празна и е обявена за продан.
— Кога е убита? — попита Мишел.
— За това ще трябва да питаш Силвия, ако успееш да я откъснеш от онзи фебереец.
Кинг отново се озърна към Силвия.
— Той от ППТП ли е?
— Откровено казано, не съм сигурен. Толкова народ се е струпал, че вече не знам кой влиза и кой излиза.
— Тод — каза Кинг, — това да не го повтаряш и на километър от ухото на адвокат.
За момент Уилямс се обърка, после кимна.
— А, разбрах те.
Пристъпиха напред да огледат часовника.
— Нагласен е на четири часа — печално каза Уилямс.
Кинг се наведе да види отблизо.
— Не, не е.
— Какво? — възкликна Уилямс.
— Сочи една минута след четири.
Уилямс коленичи до него.
— Я стига, Шон. Мисля, че при дадените обстоятелства това е почти същото.
— Досега този тип беше пределно точен, Тод.
Уилямс не изглеждаше убеден.
— Представи си го, Шон: току-що е убил жена и иска да се измъкне час по-скоро. Вероятно действа на тъмно. За разлика от другите престъпления сега се намира сред множество потенциални свидетели. Сигурно в бързината просто не е забелязал, че греши с някаква си минута.
— Може би — отвърна Кинг със същия скептицизъм. — Но убиец, който е тъй внимателен, че не оставя никакви съществени следи, не ми прилича на човек, способен да напише „хлапе“, когато всъщност има предвид „хлапета“, или да нагласи часовник на четири и една минута, когато е възнамерявал да го сложи точно на четири.
— Добре де, ако е искал да бъде четири и една минута, каква е причината? — попита Мишел.
Кинг нямаше отговор. Той за дълго сведе очи към мъртвата жена, а Уилямс отиде да провери нещо друго в стаята.
Мишел сложи ръка на рамото му.
— Извинявай, Шон, бях забравила, че я познаваш.
— Тя беше добър човек и чудесен адвокат. По дяволите, не заслужаваше това… не че някой го заслужава.
Силвия ги спря, докато минаваха на излизане покрай нея. Мъжът с костюма се бе присъединил към групата, струпана около тялото. Беше малко по-нисък от Кинг, но с по-масивно и много мощно телосложение; раменете му сякаш всеки миг щяха да разкъсат костюма по шевовете. Имаше оредяла, леко прошарена кестенява коса, уши като карфиол и сплескан боксьорски нос между чифт зорки кафяви очи.
— Ето че сме на номер четири и краят не се вижда — каза Силвия. — Нощният хищник. Кой би си помислил?
Тя поклати глава.
— С кого разговаряше преди малко? — попита Кинг.
— Агент на ФБР. Чип Бейли от Шарлотсвил.
— Чип Бейли? — бавно повтори Кинг.
— Познаваш ли го? — попита Силвия.
— Не, но мисля, че бих желал да се запознаем.
— Може да уредя нещо. По-късно, разбира се. В момента всички са много заети.
— Чудесно. — Кинг помълча, после добави: — Забеляза ли колко сочеше часовникът?
Силвия кимна.
— Четири и една минута. Също като онзи на Пембрук.