— Как беше вечерята? — попита тя.
— Скучна, както можеше да се очаква. А кикбоксът?
— Трябва ми нов инструктор.
— Какво стана със стария?
— Вече не ми предлага предизвикателства.
Докато се оглеждаха за маса около бара, Мишел зърна в най-далечния ъгъл познато лице.
— Онзи там не е ли Еди Батъл?
В същия момент Еди се озърна, видя ги и размаха ръка.
Седнаха край масата, все още покрита с остатъци от вечерята му.
— Доротея не готви ли тази вечер? — попита с усмивка Кинг.
— Най-вероятно не. Всъщност отговорът би бил същият почти през цялото времетраене на брака ни. Ако някой готви изобщо, това обикновено съм аз — добави Еди с хлапашка усмивка.
— Мъж с безброй таланти — подхвърли Мишел.
Еди беше облечен с кадифени панталони и черен пуловер с кожени кръпки на лактите. Мишел наведе очи и видя, че е обут с мокасини.
— Виждам, че най-сетне си свалил кавалерийските ботуши.
— Не без усилия. В тия чудесии краката подпухват жестоко.
— Кога ще е следващата инсценировка? — попита Кинг.
— В края на седмицата. Ако времето не ни погоди някой номер. От тия вълнени униформи те хваща жесток сърбеж, а в жегите става направо непоносимо. Напоследък си мисля да напусна представленията. Гръбнакът ми се съсипа от толкова яздене.
— Продал ли си напоследък някоя картина? — попита Мишел.
— Две, и двете на един колекционер от Пенсилвания, който между другото участва и в инсценировките. Само дето се бие на страната на северняците, но няма да се заяждам за дреболии. В края на краищата парите са си пари.
— Бих искал някой път да видя произведенията ти — каза Кинг. Мишел изрази същото желание.
— Е, всичко е в ателието ми зад къщата. Обадете се, когато искате. С радост ще ви покажа картините. — Еди махна на сервитьорката. — Вие двамата ми се виждате жадни, а както би казала майка ми, да пиеш сам не само е невъзпитано, ами и направо позорно.
Докато чакаха коктейлите, Еди каза:
— И тъй, успяхте ли вече да разнищите случая и да отървете Джуниър Дийвър? — Той помълча и добави: — Макар че сигурно не можете да ми кажете. В известен смисъл сме на противоположни позиции.
— Случаят се оказа костелив орех — каза Кинг. — Тепърва ще видим.
Поръчката пристигна. Кинг отпи от своето уиски сауър, после попита:
— А как е майка ти?
Еди погледна часовника си.
— Сега е в болницата, но наближава десет и ще я изгонят от стаята на татко. Тя обаче най-вероятно ще спи там. Често го прави.
— Какви са прогнозите за баща ти?
— Положението му се подобрява. Смятат, че най-тежкото е отминало.
— Чудесна новина — каза Мишел.
Еди пийна от чашата си.
— Трябва да се пребори, непременно трябва да живее. Просто трябва. — Той ги изгледа един по един. — Не знам дали мама би понесла смъртта му. И макар че всички сме смъртни, просто не си го представям да ни напусне точно сега. — Той смутено наведе глава. — Извинявайте, като прекаля с джина, почвам да ръся шаблони. Сигурно затова не бива човек да пие насаме с проблемите си.
— И като стана дума за пиене насаме, къде е Доротея? — попита Мишел.
— На някакво служебно събиране — уморено отвърна Еди. — Търговията с недвижими имоти налага да ходиш по всякакви тъпи сбирки. Но не може да й се отрече, че преуспява.
— Вярно, Доротея се справя отлично — каза тихо Кинг.
Еди вдигна чашата си.
За Доротея, най-добрия агент по недвижими имоти в света.
Мишел и Кинг се спогледаха смутено.
Еди остави чашата.
— Вижте, тя си има своето увлечение, аз моето. Така донякъде се създава равновесие.
— Имате ли деца? — попита Мишел.
— Доротея никога не е искала деца, тъй че въпросът е решен. — Еди сви рамене. — Кой знае, може и аз да не искам. Вероятно от мен щеше да излезе калпав баща.
— Би могъл да научиш децата си да рисуват, да яздят, навярно и да ги включиш в историческите представления.
— И все още можете да имате деца — добави Кинг.