— Във всички стаи има. Така можем да наблюдаваме пациентите от дежурната стая.
— Но никой не е забелязал външен човек да влиза след напускането на мисис Батъл.
Сестрата се смути.
— Понякога дежурната стая остава празна.
— Например при застъпването на нова смяна? — подсказа Кинг.
— Да. Ако някой е дошъл след мисис Батъл, трябва да е влязъл през задната — врата, иначе щяхме да го забележим.
— Разбирам — отвърна Кинг.
— Голям риск е било да влиза, когато болницата гъмжи от народ — отбеляза Уилямс.
— Е, ако някой е искал да извърши подобно нещо — каза сестрата, — не би могъл да избере по-подходящо време.
— Да, несъмнено — каза Кинг.
На излизане Кинг спря пред стаята на сестрите.
— Може ли да огледам? — попита той старшата сестра. — Мина зад широката конзола и огледа изображенията върху мониторите. — Не се води запис, нали?
— Не. Камерите не са за охрана, а само за наблюдение на пациентите.
— Е, май ще трябва да си преосмислите философията.
— Какво беше това? — попита Мишел, след като напуснаха дежурната стая.
— Хрумна ми, че човек, запознат с болничните процедури, би трябвало да знае и за камерите. Не е твърде приятно да попаднеш на екран точно когато убиваш някого; отразява се много зле на съдебната защита. Във всички други стаи камерите бяха разположени така, че да обхващат цялото легло и апаратурата от двете му страни. В стаята на Батъл се виждаше само леглото и дясната страна.
— Убиецът е изместил камерата, за да не го забележат какво върши, ако някой случайно е наблюдавал монитора.
— Точно така.
На изхода от болницата срещнаха Хари Карик. Въпреки ранния час адвокатът беше облечен със сако от туид и скъпа спортна риза.
— Хари, какво търсиш тук? — попита Кинг.
— С Боби Батъл сме стари приятели. По-точно бяхме стари приятели. Освен това съм юридически съветник на болницата. Обадиха ми се у дома. Току-що приключих разговорите с ръководството. Признавам, че има конфликт. Но това е положението. Видяхте ли Реми?
— Не, когато пристигнахме, си беше тръгнала.
— Знам поне отчасти какво са открили в стаята на Боби — каза Карик. — Вероятно има и още.
— Само дето засега не знаем какво е.
— Добре, няма да ви задържам, но скоро трябва да поговорим за случая с Джуниър.
— Как върви?
— Разкритията ви досега бяха ценни, но не ми помагат особено. Опипах почвата с прокурора — исках да разбера дали ще прояви снизхождение, ако Джуниър се признае за виновен, но той не обели и дума. Без съмнение всичко е в ръцете на Реми. Тя и преди беше разстроена, а сега, след смъртта на Боби, не вярвам да е омекнала.
— По-скоро се е ожесточила — подхвърли Мишел.
— Сигурно — мрачно се съгласи Карик. — Е, няма да ви задържам. Ако чуете нещо повече за смъртта на Боби, обадете се.
Той им обърна гръб и се отдалечи. Видяха го как седна в идеално възстановен британски спортен автомобил и подкара към червеникавото сияние на изгряващото слънце.
Мишел се обърна към Кинг.
— Наистина ми е жал за Хари. Приятел е със семейство Батъл, но защитава не само Джуниър Дийвър, а и болницата, където умря Боби.
Кинг кимна.
— Определено очаквам съдебен процес срещу болницата. Смешна работа — да съдиш заведение, върху което е изписано името ти.
— Според мен това ни най-малко няма да попречи на Реми Батъл.
— Не съм и очаквал нещо друго. — Кинг уморено се разкърши. — Чудя се дали да отида в кантората, или да си доспя на шлепа.
— Аз смятам да потичам — каза Мишел. — Защо не дойдеш и ти? Ендорфините са полезни за мозъка.
— Да тичаш! — възкликна той. — Та ти току-що идваш от кикбокс!
— Това беше вчера, Шон.
— Знаеш ли, че и Господ си е вземал ден за почивка?
— Нямаше да си взема, ако беше жена.
— Добре, убеди ме.
Тя го изгледа доволно.
— Значи ще дойдеш да тичаш с мен?
— Не, връщам се на шлепа да спя. Щом е било добро за Господ, значи и на мен няма да ми се отрази зле.
30
Пощата имаше строги инструкции незабавно да предава на полицията всяко съмнително писмо, адресирано до „Газет“. Посланието за Хинсън пристигна в деня след убийството на Боби Батъл. Текстът бе съвсем кратък и ясен.