Двете жени кръстосаха погледи. Настана дълга, тягостна пауза.
Най-сетне Кинг наруши мълчанието.
— Ти извърши истинско чудо, Реми.
— В смисъл?
— В смисъл, че превърна омразата на Лулу в приятелство.
Реми небрежно махна с ръка.
— Просто бях сбъркала и си признах. Недей да го представяш като някаква велика проява на благородство.
— И какво те насочи към извода, че си сбъркала? — попита Мишел, докато посягаше да си вземе солена бисквита.
Реми взе чашката си и отпи глътка кафе, преди да отговори.
— Направих на Джуниър предложение, което не можеше да отхвърли. Но той отказа. А после го убиха. Близко е до ума, че нещата са много по-сложни, отколкото предполагах.
— Но въпреки всичко Джуниър може да е бил замесен — каза Кинг. — Нещо повече, може тъкмо затова да са го убили.
Реми го изгледа строго.
— Нали точно ти положи големи усилия да ме убедиш, че той е невинен? Или тогава съм разговаряла с някой друг Шон Кинг?
— Просто си играя на адвокат на дявола.
— Вярно, бях забравила, че си адвокат. Сам виждаш защо мразя цялата ви порода.
— В такъв случай много се радвам, че зарязах професията. Не бих искал да си ми враг.
— Не ти го препоръчвам — грубо отсече Реми.
— Доколкото разбрах, ти много държиш да си върнеш още нещо освен бижутата и парите.
— Еди вече ме разпита, Шон — отвърна Реми. — А щом не казах на него, сто на сто няма да кажа и на теб.
— И няма да отстъпиш? — попита Кинг с много сериозен глас. — Нима би рискувала да загинат още хора?
— Имам си причини.
— Дано да са страшно вкусни, но мисля, че си не само егоистична, а и късогледа.
— Не съм свикнала да ми говорят така — повиши тон Реми.
— Често губя доброто си възпитание, когато разследвам убийство — отговори твърдо Кинг. — И мисля, че правилно оценявам кое е по-важно.
— Съдържанието на гардероба ми не може да има нищо общо с убийството на когото и да било.
— Съпругът ти и Джуниър може да са убити от един и същ човек. Ако е тъй, не виждам друга връзка, освен обира.
— Не може да бъде, не може — възрази упорито Реми.
— И няма да ни оставиш да преценим сами?
— Не, няма — заяви категорично тя.
— Добре тогава, да се върнем на въпроса, заради който дойдохме. Еди казва, че злите езици ти приписват вината за убийствата на Боби и Джуниър. Казва още, че това те съсипва.
— Еди говори твърде много. А уж съм го учила, че две от най-важните човешки черти са сдържаността и търпението.
— Но не са по-важни от обичта — каза Мишел. — А той те обича.
— Знам! — отсече Реми.
— Ако се тревожи за теб, трябва да има причина — настоя Мишел.
— Еди все се тревожи за дреболии.
— Реми, не можем да ти помогнем, ако не си откровена с нас — настоя Кинг.
— Не съм казвала, че ми трябва вашата помощ.
— Добре. Между другото, къде беше, когато убиха Джуниър?
— Все още никой не ми е казал кога точно са го убили.
След като Кинг й обясни за времето на убийството, тя се позамисли.
— Бях тук, по-точно в стаята си. Четях.
— Някой може ли да потвърди?
— Да, аз.
На прага стоеше Мейсън.
— Онази вечер бях в къщата до десет вечерта. През това време мисис Батъл не е излизала от стаята си.
Кинг се вгледа в него.
— Благодаря ти, Мейсън. — Докато икономът излизаше, той отново се обърна към Реми. — Хубаво е да имаш толкова добри и верни служители, нали? Последен въпрос: защо венчалната халка беше в чекмеджето, а не на пръста ти?
Реми не отговори веднага. Кинг я гледаше втренчено и чакаше отговор. Най-сетне тя каза:
— Пръстенът е символ на обич и вярност.
— Да — насърчи я Кинг.
— Ти каза, че това е последният ти въпрос. Надявам се да намериш изхода.
Когато излязоха, Мишел каза:
— Шон, знаеш, че Реми не е убила Джуниър.
— Да, знам. Но видях Мейсън да излиза на терасата. Исках да чуя от него къде е бил той по това време.
— Хитър ход.
— Дори по-хитър, отколкото се надявах, защото той каза, че Реми не е излизала от стаята си.
— В смисъл?
— В смисъл, че Мейсън няма алиби за времето, когато е убит Джуниър.
— Наистина ли го смяташ за заподозрян?