Всички рязко се завъртяха, когато мъжът с черната качулка влезе в библиотеката и червеният лъч от лазерния прицел на пистолета му падна върху сърцето на Хари.
Кинг веднага застана между новодошлия и Хари.
— Всичко свършва сега — тихо каза той. — Край на убийствата.
— Махни се от пътя ми или ще умреш пръв.
Реми стана. Пистолетът се завъртя към нея.
— Сядай! — заповяда мъжът с качулката.
Кинг прекрачи напред, но спря, когато пистолетът пак се насочи към него.
— Мишел — нареди човекът с качулката, — извади пистолета си и го остави върху масата. Веднага! И без героизъм — добави той.
Тя се подчини, хващайки пистолета за цевта.
— Не можеш да убиеш всички ни, нали? — попита Кинг.
— Всъщност точно това обмислям — отвърна убиецът, гледайки Реми.
— Е, в такъв случай смятам, че е време да изясним едно леко недоразумение — каза спокойно Кинг. — Реми и Хари нямат нищо общо със смъртта на Боби. Беше инсценировка. Театър, за да те подмамим тук. — Той помълча и добави: — Аз открих бръмбара.
Убиецът отстъпи назад и леко отпусна пистолета.
— Какво?
— Разговорът между мен и Мишел, който си чул, беше нагласен. Сега!
Кинг щракна с пръсти и стаята мигновено се изпълни с въоръжени до зъби полицаи и агенти от ФБР. Те изскочиха иззад грамадния параван, от големия шкаф в ъгъла и иззад тежките завеси. Виждайки дузина оръжия срещу своето, мъжът с черната качулка отстъпи към стената.
— Хвърли пистолета! — нареди Тод Уилямс, като взе на прицел пресечения кръг върху качулката.
Мишел бе грабнала своя пистолет и се целеше точно в същата точка. Убиецът явно се колебаеше дали да не предприеме отчаян опит за бягство. Тялото му се напрегна.
— Хвърли го! — изрева Уилямс, усещайки какво му минава през ума.
— Наистина ще е по-добре да се подчиниш — каза спокойно Кинг. — Така поне ще можем да си изясним последните дребни подробности. Мисля, че ни дължиш това.
— О, тъй ли мислиш?
Въпреки насмешката в гласа му убиецът пусна пистолета на пода. Полицаите незабавно се хвърлиха напред и го оковаха с белезници.
— Къщата беше обкръжена през целия ден — каза Кинг, докато полицаите издърпваха мъжа към средата на стаята. — По всяко време знаехме точно къде се намираш. Когато отидох да разгледам паравана, всъщност получих сигнал, че вече си в къщата и мога да започна представлението. — Той помълча. — Бяхме се погрижили Хари и Реми да застанат на безопасно място, за да нямаш шанс да ни изпревариш. Този път водехме играта по нашите правила. За разнообразие. — Кинг пристъпи към пленника. — Ще разрешиш ли? — Той погледна окованите му ръце. — След като няма как да я свалиш сам.
— Вече няма значение, нали?
Кинг се озърна към Реми.
— Усещам, че вече си го познала по гласа, но за всеки случай, Хари, бъди готов да я подкрепиш.
Хари обгърна с ръка треперещите рамене на Реми. Тя вдигна длан пред устата си, за да удържи риданията.
Кинг дръпна качулката. Мъжът леко трепна, когато платът се плъзна нагоре по волевите черти на лицето му.
— Всичко свърши, Еди — изрече високо Кинг.
Обкръжен от въоръжени полицаи, окован и хванат на местопрестъплението, Еди Батъл все пак събра дързост да се усмихне.
— Наистина ли смяташ така, Шон?
— Да, наистина.
— Дявол да го вземе, приемам облога, стари приятелю.
87
— Все още не разбирам как се досети, Шон — каза Уилямс.
Полицейският шеф, Силвия и Чип Бейли бяха дошли в кантората на Кинг и Максуел.
Преди да отговори, Кинг огъна един кламер във формата на триъгълник.
— Седем часа — каза той. — Седем часа, това ме накара да се замисля за Еди.
— Вече го спомена и преди — каза Уилямс.
— Но това не бе ключ в истинския смисъл на думата. Накара ме да се замисля за наркотика, с който упоиха Еди или по-точно той сам се упои.
— Морфинов сулфат — каза Мишел.
— Именно. Разговарях с експерт по лекарствата и научих, че една нормална доза от този медикамент поваля човека за интервал от осем до девет часа, освен ако няма склонност към употреба на твърди наркотици. Тогава ефектът отслабва. Е, Доротея беше тъкмо такъв потребител на наркотици. Смятам, че Еди я е упоил около два часа през нощта, след като са се любили. Но тъй като е развила устойчивост към наркотиците, морфинът имал по-слаб ефект. Всъщност тя се е съвзела почти напълно само след шест часа — точно когато Савана дошла да й съобщи за убийството на Сали.
— Но тя спомена, че всичко й било като в мъгла — напомни Бейли.
— Вярно, но вече се е отърсила от действието на наркотика. Ние си мислехме, че лъже, че се опитва да се прикрие. Еди обаче не е могъл да се упои с морфиновия сулфат, преди да убие Сали, да речем, някъде към шест сутринта. Той започна да се съвзема към три следобед, тоест около девет часа след вземането на медикамента, което е нормалното времетраене на упойващия ефект. Което би било възможно само ако е упоен след убийството на Сали. Смътното прозрение, което не ми даваше покой, се роди, когато стана дума, че Сали е била убита по-малко от седем часа след като ми разказа за Джуниър. Това ме накара да се замисля колко време е бил в безсъзнание Еди и времето просто не се връзваше. Особено ако се приеме, че и Доротея е била упоена, тъй като двамата се съвзеха с прекалено голяма разлика. Дори изградената й устойчивост към наркотиците не обясняваше подобно несъответствие.
Уилямс се плесна по бедрото.
— По дяволите, изобщо не се сетих. — Той вдигна дебелия си пръст срещу Бейли. — И ти също.
Кинг продължи:
— Ако убиецът беше някой друг, би трябвало да упои Еди доста време преди убийството на Сали, за да знае със сигурност, че Еди е в безсъзнание. Не би изчакал да го направи едва след смъртта на Сали. Каква полза? Обикновено убиецът бърза да се измъкне. Не би губил време да инжектира упойка някому просто така, без никакъв смисъл.
— Логично — призна Бейли.
— А седемте часа ме накараха да се замисля и за още нещо. Ако Сали беше убита заради онова, което ми каза само седем часа по-рано, значи в моя шлеп имаше бръмбари. Как иначе би могъл да узнае Еди толкова бързо? Само по един начин — като е проследил Сали до жилището ми и е подслушвал от колата. Трябваше да предприема нещо и аз си набавих ето това. — Той им показа малкото устройство. — Детектор за излъчвания на радиочестоти от един до три мегахерца. Има и циферблат с шестнайсет степени за силата на излъчване, тъй че лесно да засека къде е скрит микрофонът.
— Значи откри къде е, но не го махна? — попита Бейли.
— Да. Докато Еди вярваше, че получава реални сведения, можех да се възползвам, за да му заложа капан.
— Хари и Реми постъпиха много храбро, като се съгласиха да помогнат — каза Мишел.
— И двамата не знаеха, че е Еди, докато не чуха гласа му. Съжалявам, че поднесох на Реми тъй жестока изненада, но смятах за още по-жестоко да я натоваря предварително с истината.
— Изправи ме на нокти — призна Уилямс. — Нали разбираш, бяхме обкръжили цялата сграда, но все пак съществуваше риск да застреля някого.
— Сигурен бях, че няма да го направи. Особено след като разбра, че Хари няма нищо общо със смъртта на Боби. Еди играеше честно, не мога да отрека. Убиваше, но само с конкретна цел. За всеки случай обаче бях помолил Хари да си сложи бронирана жилетка. Малко издуваше костюма, но си струваше да поеме това неудобство. И, разбира се, в стаята имаше дванайсет въоръжени мъже.
Той отвори чекмеджето на бюрото и извади още един предмет.
— Какво е това? — попита Силвия, оглеждайки любопитно металната вещ.
— Шифров диск за разчитане на кодирани съобщения. Този модел е използван от южняшката армия през Гражданската война. Еди имаше подобен в ателието си. — Той завъртя диска. — Ако се отклониш само с едно деление, колкото е една минута върху часовниковия циферблат, целият смисъл на казаното се променя. Едно деление, нищо повече. Сигурен съм, че оттам е дошла идеята на Еди да променя показанията на часовника в зависимост от жертвата. Това би задоволило както инстинкта му на творец, така и неговото увлечение по историята на Гражданската война.