Като помагаше на Градските власти да печелят уважение сред гражданите, същевременно Денисов водеше жестока борба срещу престъпните групировки, които се опитваха да си поделят Града на сфери на влияние. От едни се откупваше, с други се договаряше, трети предаваше на милицията, а някои безпощадно унищожаваше. Докато накрая стана пълновластен господар на Града. След това Едуард Петрович покани на гости в дома си няколко най-умни и чевръсти аферисти, които притежаваха солидни незаконно спечелени капитали.
— Приятели мои — тихо подзе Денисов, топлейки в дланите си чашката коняк, — ако нямате предвид нещо по-добро, предлагам ви да се преместите в Града, който в момента е напълно удобен за разгръщане на бизнес. Позициите на градската администрация са съвсем стабилни и тя ще ни подкрепя изцяло. Населението обича своята власт и каквито и катаклизми да се случат, изборните длъжности ще бъдат заети от същите хора или пък от техни двойници. Съответно пак те ще осигурят подходящи кандидатури и за другите постове. Предупреждавам: предлагам ви да се занимавате само с чисти икономически операции. Никаква мръсотия, никакви престъпления, контрабанда, наркотици, антиквариат. Правоохранителните органи сега са наши. Но ако, не дай боже, се случи нещо, утре тук ще довтасат хора от Министерството на вътрешните работи. Кой знае какво може да изровят. А аз далеч не съм сигурен, че ще имам влияние при назначаването на нови ръководители на милицията, прокуратурата и съда, ако днешните бъдат свалени. Положил съм много усилия, за да формирам стабилна власт в Града и на никого няма да позволя да я постави под заплаха. Във всичко останало имате пълна свобода на действие, но без конкуренция. Защото конкуренцията е борба, а борбата означава силови методи, включително криминални, което, както вече споменах, е недопустимо. Мога да си го позволя само аз, и то в ограничени рамки, пак за ваше добро. С онези, които са готови да приемат поканата ми, трябва да се договорим първо тук, около тази маса. И честно да спазваме спогодбата си.
— М-м-м, а каква ще бъде вашата роля, Едуард Петрович? — попита шишкавият Ахтамзян, като си оправяше очилата. — Избрали ли сте си сфера?
— Не — усмихна се Денисов, отпивайки малки глътки от коняка си. — Аз не участвам в делбата. Осигурявам ви безопасни условия за съществуване, а в замяна на това вие издържате мен и апарата ми.
— А ако никой от нас не се съгласи? — не мирясваше Ахтамзян. — Какво ще правите тогава?
Денисов знаеше, че Ахтамзян иска да разбере коя сфера на дейност в Града обещава най-големи печалби. Засмя се под мустак.
— Нищо. Просто ще поканя други хора. При същите условия.
Оттогава минаха почти три години. Денисов съвсем се отдръпна от предприемаческата си дейност и се зае изключително, както се изразяваше, с поддържане на реда в жизненото пространство. Едно от неговите категорични изисквания към подопечните му беше да участват в благотворителна дейност, на която той гледаше като на ефективно средство за укрепване на любовта на гражданите към бащите на Града. Отначало това не бе посрещнато с ентусиазъм. Ала времето минаваше и бизнесмените се убеждаваха в правотата на командира си.
Най-сложно беше да се защити Градът от нашествията на външни натрапници, които играеха по собствени правила. Успешното развитие на предприемачеството, високите и стабилни доходи правеха Града много привлекателен за различни групировки, както и на вълци единаци. Едни се стремяха да се включат в подялбата на вече изпечената баница, други смятаха да заработят самостоятелно, трети — просто да пооскубят преуспелите предприемачи чрез банален рекет. Денисов имаше собствено разузнаване и контраразузнаване. Разузнаването следеше дали членовете на организацията спазват установените правила. Контраразузнаването се бореше с натрапниците.
Преди няколко месеца Денисов усети, че става нещо нередно. Не би могъл да каже какво точно не му харесва. Просто го подушваше и толкоз. Една сутрин се събуди и си каза: „В Града става нещо.“ Няколко дена анализира усещанията си, не стигна до никакъв извод и повика началниците на разузнаването и на контраразузнаването.
— Нямам никакви сведения, никаква точна информация. Само отделни факти. Някакви странни разговори в средите на градските проститутки, че видите ли, на едни им вървяло повече, отколкото на други. В какво им върви? През последната година на три пъти в Града са идвали малки групи хора със собствени автомобили и след един ден са си заминавали. Кои са те? При кого идват? С каква цел? Не са се свързвали с никого от нашия екип. А щом не са се свързвали, значи сме изтървали нещо, а някой от нашите играе нечестна игра. Има и друго. Моята внучка Вера. Ходих в училището, разговарях с учителите. Знаете ли какво ми казаха? Че напоследък Вера се учела много по-добре. Чувате ли? По-добре, а не по-зле, както бях очаквал, като се има предвид пубертетната й възраст и факта, че тя явно изобщо не слуша родителите си. Най-много я хвали учителката по руски език и литература. Между другото тя се съгласи с мен, че с момичето става нещо. Каквато и да била темата на съчинението, тя все насочвала разсъжденията си към насладата и цената, която трябва да се плаща за нея. И това на четиринайсет години.