Двамата побъбриха малко за незначителни неща - за политика, за времето, за здравето на Паркър, след което поръчаха ордьоври - морски дявол за Рос, пържола за Паркър, съответно с по чаша „Ризлинг“ и „Малбек“. Сервитьорката се отдалечи. Музиката свиреше тихо, контрапункт на жужащите разговори.
- Е - попита Паркър, - какво те води насам?
2.
Бяха заобиколени от хора, които се забавляваха, сгушени на топло зад прозорците. Заведенията в Портланд бяха майстори в умението да накарат клиентите си да се чувстват уютно през зимата. Все пак имаха доста практика в това отношение.
Рос отпи от чашата си.
- Случайно да са ви се пресичали пътищата с един частен детектив на име Джейкъб Еклънд?
- Откъде е?
- От Провидънс.
- Не мисля. Специализира ли в нещо?
- Официално не. Занимава се с какво ли не, за да свърже двата края - с прегрешили съпрузи и съпруги, нарушения на гаранции, обслужване на дела... нещо като теб, преди федералното правителство да започне да допринася за финансовото ти състояние.
Бяха минали едва няколко месеца, откакто в сметката на Паркър започнаха да се появяват новите плащания, но вече се отразяваха на стандарта му на живот и на типа случаи, които поемаше. Документацията обаче му беше отнела известно време. Адвокатът му, Ейми Прайс, отказа да има каквото и да било общо с това, защото го смяташе за грешка от негова страна - а може би и от страна на ФБР. Освен това Прайс най-после беше надянала хомота на годеника си, след като годежът им продължи толкова дълго, че пръстенът, купен нов, вече можеше да мине за антика. Беше бременна с близнаци и възнамеряваше да намали работната си заетост, или поне така твърдеше, макар Паркър да знаеше, че повече я е грижа да увеличи дистанцията между себе си и прословутия си клиент. Като бъдеща майка не искаше да поема рискове за собствената си безопасност и тази на растящото си семейство. Паркър не можеше да я вини за това. Наложи се да прехвърли делата си на Мокси Кастин, който не страдаше от подобни притеснения.
Мокси така преработи споразумението с ФБР, че то заприлича повече на ежемесечно благотворително дарение от правителството, отколкото на договор за заплащане за услуги сега или в бъдеще. Проблемът обаче не беше в думите на хартия, а в смисъла, който се криеше зад тях. Паркър си даваше сметка, че е вързан за Рос, както и Рос - за него. Всяка услуга, поискана или осъществена, щеше да има цена. И сега усещаше, че агентът е на път да заработи част от тези пари.
- А неофициално?
- От време на време се ползваше от нашата щедрост.
- А в замяна трябваше да...?
- Да гледа. Да се ослушва. - Рос допи коктейла си, изплакна устата си с вода и мина на виното. - Да не мислеше, че си единствен?
- Караш ме да се чувствам специален.
- Боя се, че това надхвърля способностите ми.
Паркър се усмихна.
- Еклънд е изчезнал - продължи Рос. - Искам да го намерим.
- Ти си от ФБР. Все едно миньор да иска да му помогна в копаенето на въглища.
Рос не отговори. Пиеше вино и чакаше. Храната пристигна. Изглеждаше добре, но нито един от двамата не я докосна. Имаше време.
- Освен ако не можеш да накараш федералните да го направят - каза накрая Паркър, след като стана ясно, че няма да могат нито да хапнат залък, нито да продължат разговора, докато не покаже, че схваща ситуацията. - Не си сигурен какво е душел Еклънд, когато е изчезнал. Ако го подадеш на системата, а досега си му плащал, рискуваш да привлечеш вниманието едновременно към него и към онова, което е кипяло във вещерския казан в главата ти.
- Много добре.
- Жалко, че нямаш вяра на собствените си хора. Ако не можем да вярваме на тези, които шпионират съгражданите си за пари, на кого тогава?
- На теб. - Рос взе парче риба, внимателно добави към хапката малко омар и спаначено ризото и я поднесе към устата си. Кимна одобрително. - Много добра риба. Не знаеш какво изпускаш.
Паркър хапна от пържолата си. Беше хубава, но присъствието на Рос - иначе казано, на щата Мейн - не му позволяваше да ѝ се наслади.
- Можеше просто да ми се обадиш и да ме помолиш - каза той. - Нямаше нужда да биеш толкова път.
- Гледам на теб като на инвестиция. Исках да видя как ще се развият нещата.
- А Еклънд е дребна риба, която е изчезнала от радара и лекичко те е притеснила.