Както си стоях там, белите мачти на платноходките в пристанището „Палм Авеню“ оттатък пътя изведнъж заблестяха ослепително на фона на синьото небе.
Пистолетът на Питър? Какво, по дяволите, търси тук пистолетът на Питър? Наистина ли е неговият?
— Да вървим, Дженийн. Питър е в болницата „Лоуър Кийс Медикъл“. Качвай се да те закарам.
Отидохме до колата му. В мига, в който се качвах, иначе буйното ченге изведнъж удари с юмрук по волана.
— Гадове мръсни! — След секунда си дадох сметка, че плаче. Но бързо обърса лицето си и подкара автомобила. — Прощавай, Дженийн. Елена беше страхотен човек, нали знаеш? Не мога да повярвам, че е мъртва. Слава богу, че поне са овладели кръвоизлива на Питър.
— Какво са направили! — Подскочих така, сякаш Мълфорд беше треснал с юмрук върху мен, а не по волана.
— Ама не ти ли казаха? — възкликна Мълфорд. — Медиците са успели да спрат кръвоизлива му. Има всички изгледи Питър да оцелее.
Глава 26
Бяха докарали Питър в медицинския център „Лоуър Кийс“, на пет минути път от Кий Уест, който се намира на Сток Айланд. И според санитаря от интензивното го вкарали директно в операционната.
Прекарах следващите два часа в изпълнената с полицаи чакалня на втория етаж.
По някое време полицаите взеха да се измъкват един по един в коридора, където си приказваха тихичко на групички.
А аз гледах по евтиния телевизор над вратата специалния репортаж за Десантчика по новините на телевизия „Канал 7“ от Маями. Някаква филипинка, физиотерапевт, била изчезнала от флоридския град Маратон и се предполагаше, че Десантчика пак се е развилнял.
Секунди след като репортажът свърши и започна „Семейни разпри“, в чакалнята влезе висок побелял униформен полицай.
— Дженийн — рече, след като с две бързи крачки прекоси стаята. — Аз съм шефът на Питър, Джон Морли. Не мога да ти опиша колко съжалявам за случилото се.
Ръкувахме се. Бях виждала вече снимката му в тукашните вестници, но за пръв път го срещах на живо.
— Благодаря, господин началник.
— Наричай ме Джон. Как е Питър?
— Все още е в операционната. — Той си придърпа стол. — Сигурно се чувстваш като в ада — рече и съчувствено завъртя глава. — Изглежда, Питър и Елена са налетели на обир, но когато има убит полицай, сме длъжни да огледаме нещата от всички страни. Нали не възразяваш да ти задам някой и друг въпрос?
— Не, естествено.
— Да е споменавал Питър, че има неприятности с някого? Със съсед? С човек, който му има зъб за нещо? Да са го търсили разни ненормалници по телефона? Сещаш ли се изобщо за нещо необичайно, което може да е довело до днешния случай?
Сетих се за всичко, което бях видяла предната нощ, за необяснимото поведение на Питър. Но реших да не споменавам нищо, преди да съм говорила с него.
— Не знам. Нищо не ми идва наум — отвърнах и свих рамене.
Морли не откъсваше поглед от моя и не преставаше да ме потупва по коляното.
— Може да е нещо съвсем несъществено, Дженийн. Да си забелязала нещо особено в поведението на Питър напоследък?
Присвих очи: той какво, мъчеше се да ме притисне ли? И се запритеснявах какво да му отговоря. Добре че ме спаси излязлата след секунда привлекателна азиатка в зелено хирургическо облекло.
— Казвам се доктор Пиенг — представи се тя. — Съпругът ви излезе от операционната и е в стабилно състояние. Елате с мен, ако обичате, госпожо Фурние.
— Успяхме да извадим куршума цял — обясни ми на излизане в коридора. — Има дълбоко разкъсване на мускулната тъкан на рамото, но, слава богу, няма засегната кост, нито разкъсване на главни кръвоносни съдове или нерви. Поради което съм убедена, че трайни увреждания няма да има.
Но вместо да се качим с асансьора, както очаквах, свърнахме надясно и минахме някакви автоматично отварящи се врати. Доктор Пиенг спря пред първата стая след празното сестринско помещение и отвори вратата.
Самата стая беше тясна и полутъмна. Сърдечен монитор с бял екран писукаше тихичко до полупълната интравенозна система. На голямата болнична кушетка на колела лежеше Питър със затворени очи. Под носа му минаваше тънка тръбичка с розов оттенък. Лявото му рамо беше яко бинтовано, а иглата от системата бе забодена под лакътя в здравата му дясна ръка.