А после го направих.
Извадих картичката, дадена ми от Бьорн, сиреч от агента Тиъдър Мърфи или каквото му е там името, по време на поклонението.
На чийто гръб беше написано на ръка:
„Бостън Глоуб“ — 22 септ. 1988 г.
„Бостън Глоуб“ — 29 окт. 1988 г.
В опасност си. Мога да ти помогна. Обади ми се.
Откакто ми беше пъхнал тази картичка, се чувствах съвсем дезориентирана и напрегната. Какво общо можех да имам с „Бостън Глоуб“? И защо с мен се беше свързал този агент на ФБР? Да не би да следеше Питър? И дали не провеждаше наблюдение тогава, когато го видях за пръв път, на сватбата в къщата музей „Хемингуей“? И ако е наблюдавал, кой е бил на мерника му? Елена? Аз? Да ме вербува ли иска, или какво?
Не знаех отговорите на въпросите си, но бях скрила картичката му.
Поех дъх и нащраках в търсачката „Питър Фурние“ и „Бостън Глоуб“, после натиснах „Enter“.
Екранът примига. А когато се появиха две отправки, направо се задавих.
И двете сочеха към „Бостън Глоуб“. А датите бяха същите като на картичката.
Проследих бързо първата, преди да съм се разколебала. Екранът потъмня за секунда и се появи нещо като пясъчен часовник. Тъкмо се канех да попитам Алис какво се е повредило, когато излезе някакво изображение.
Глава 32
Аманда Фурние, съпругата на новопостъпилия в Бостънското полицейско управление служител Питър Фурние, е загинала по време на обир в местен деликатесен магазин в четвъртък. Очевидци разправят, че около обяд в заведението нахлул маскиран мъж с ловна пушка и заповядал да му дадат наличните пари. Нападателят грабнал чантичката на госпожа Фурние и в схватката пушката гръмнала. Двайсетгодишната жена загинала на място. Предполагаемият убиец избягал със син пикап шевролет. Според източници от полицията семейство Фурние очаквали бебе.“
Неволно преглътнах, а ръката ми се разтрепери. Идеше ми да повърна, сякаш някой ме бе изритал в корема.
През капака на чашата ми изригна кафе и изпари непослушната ми ръка, но аз изобщо не го усетих.
Датата се връзваше. И несъмнено ставаше дума за Питър. Усещах го до мозъка на бременните ми кости.
Значи, е имал жена? Която е загинала?
А защо на мен не ми беше казал, че е вдовец? Вярно, споменал беше, че съм първата, с която излиза от повече от месец насам. А на всичко отгоре каза, че бил от Ню Йорк, а не от Бостън. Нещо, което бях приела като чиста монета въпреки крайно подозрителния факт, че беше заклет привърженик на бостънския бейзболен отбор „Ред Сокс“.
— Не! — извиках, без да искам, към екрана. Обърсах с китката си стичащата се по лицето ми пот.
Когато се обърнах, забелязах, че Алис ме наблюдава с един особен поглед иззад бюрото си.
— Да няма някакви проблеми? — попита.
— Всичко е наред — излъгах я отново и се обърнах пак към екрана.
Голяма работа! — взех да се коря. Нищо не е доказано. Сигурно е някакво съвпадение. Някой си Питър Фурние бил полицай в Бостън. Та малко ли хора има на тоя свят с името Питър Фурние? Чиста случайност.
И изобщо какво търся аз тук? — запитах се. Губя си времето, нищо друго. Докарвам се до лудост, нищо повече.
Скочих и грабнах недопитото си кафе. Имах нужда да се махна от тази тясна бетонна кутия и да потичам покрай брега или да поплувам навътре в морето. Що не взема да отскоча следобед до някой от кейовете в Стария град и да купя някоя прясна уаху в случай, че Питър и Морли се върнат с празни ръце?
Не е изключено той да се занимава с нещо нередно, но ще се разберем в края на краищата. А да го проучвам така, като девойката детектив Нанси Дру от романите, никак не е нормално. Майната му на Бьорн и на тайнствените му глупости. Стига съм вилняла из земята на лудите. Не ми е тук мястото. А у дома. Веднага.
Но още със ставането се сетих, че на екрана имаше и втора отправка.
Натиснах стрелката за връщане на предишната страница и вперих поглед в клавиша „Enter“ така, сякаш на него пишеше „Самовзривяване“. После оставих кафето и го натиснах.
— Хайде, показвай каквото ще ми показваш!
Играех си нервно с ръба на капачката на кафето и чаках екранът да реагира.
Нещо тихо изжужа, а стомахът ми се обърна, когато екранът побеля. И първото, което видях, когато плъзнах курсора надолу по факсимилето от статията, беше разфокусирана снимка.