Спрях курсора, а ръката ми върху мишката се разтрепери.
На снимката беше Питър.
Няколко години по-млад и в униформата на Бостънското полицейско управление.
Гледах го в очите и усетих как гърлото ми постепенно се стяга, докато накрая се сви колкото сламка за пиене.
По едно време затворих очи, за да прогоня и снимката, и целия останал рушащ се около мен свят.
Невероятно, повтарях си и стисках очи.
Очаквах полека-лека да се свестя, но не се получаваше. Библиотечният стол под мен изведнъж се разклати, сякаш някой му беше махнал всички винтове.
Мислех си, че съм съзряла в деня на татковата смърт, но очевидно съм се заблуждавала дълбоко. И сега, седнала пред портрета на съпруга ми, който го изобличаваше като лъжец, усетих как сърцето ми отстъпи пред разума.
Тръснах глава, вперила поглед в брачната си халка и годежния пръстен. Трябваше да се измъкна от пясъка. Да се пробудя, и то — незабавно.
Повече нямаше накъде да отричам. Снимките не лъжеха.
Факт: Питър беше от Бостън, а не от Ню Йорк.
Факт: Питър вече е бил женен, за жена, която е била убита.
Факт: Питър ме беше лъгал от самото начало.
Факт: затънала съм до гуша в лайна.
А когато погледнах надолу и видях ново заглавие до снимката на Питър, ми се стори, че времето спря. Очите ми пробягаха по седемте думи и имах чувството, че бързо въртящият се свят се е заковал на място точно тук, под луминесцентното библиотечно осветление.
Бях решила, че по-лошо не може да бъде.
Божичко, колко съм се заблуждавала.
„Разпитват ченге за смъртта на жена му“ гласеше заглавието.
Глава 33
Бостънската полиция е разпитвала съпруга на жената, загинала миналия месец по време на обира на деликатесен магазин. Късно снощи, на излизане от управлението заедно с адвоката му, Питър Фурние, патрулиращ полицай от по-малко от година, отказа да отговаря на въпросите на репортери.
Двайсетгодишната Аманда Фурние била простреляна многократно с ловна пушка по време на обира, станал посред бял ден на 21 септември. Госпожа Фурние — рецепционистка в педиатричен кабинет на Кресънт Стрийт — влязла в съседния «Джейкс Деликатесен» малко преди обяд. Очевидци твърдят, че след нея нахълтал маскиран нападател и я прострелял многократно, когато тя отказала да му даде чантичката си. Други пострадали при инцидента няма.
Докладът от аутопсията, извършена от съдебния лекар на окръг Съфък, потвърждава, че госпожа Фурние наистина е била бременна.
Следователите отказаха да разкрият дали разпитът е бил рутинен, или не. Но според информирани източници имало нещо «подозрително» в обстоятелствата около убийството.
Съседите описват семейство Фурние като влюбена двойка и са шокирани от факта, че господин Фурние е бил разпитван. Сходно е мнението и на колегите на господин Фурние от бостънската полиция, един от които описа двайсет и шест годишния новак и бивш рейнджър от американската армия като изключително компетентен полицай «до мозъка на костите си».“
Спрях да чета. Светът ми посивя, все едно някой бе затъмнил осветлението. Примигвах, не ми стигаше въздух, чаках сърцето ми да започне отново да бие.
Забелязах и втора снимка под дописката. И потръпнах, когато видях младата жена над текста „Аманда Фурние“.
Жената бе събрала косите си на тила и беше с тъмен грим по очите. На мен обаче ми направиха едновременно впечатление две неща: имах чувството, че снимката е взета от годишника на гимназията, която е завършила; а освен това дяволски много приличаше на самата мен!
Сетих се и какво ми беше казал Питър, когато му поставих ребром въпроса за двойните му смени: Точно тогава… те погледнах в очите. И макар да не съм стъпвал в черква от първото ми причастие, Дженийн, усетих някакво благоговение. Сякаш Господ ми беше изпратил ангел небесен.
Да бе, да! — виках си и не можех да откъсна очи от снимката на загиналата млада жена върху екрана.
Нямам спомен дали разпечатах статията и как излязох от библиотеката. Нито как яхнах веспата. И чак когато шокът спадна дотам, че да мога да заформя поне една мисъл, се запътих право към централната поща на Уайтхед Стрийт.
Внезапното ми спиране вдигна пушилка, която привлече за секунда вниманието на бездомника с як тен, седнал на бордюра да плете сламена шапка. Сетих се, че в пощата има телефонен автомат в тъмна старомодна кабина със затваряща се врата, като на изповедалня. Тъкмо от тази затулена кабина се бях обадила навремето в университета, за да им съобщя, че няма да се връщам.