Прехапах устна и направих срез от горе до долу. Изсъсках през зъби и почнах малко под коляното. А като усилих натиска върху острието, от очите ми бликнаха сълзи.
В началото по прасеца ми се процеди съвсем слаба струйка кръв, но със стягане и разпускане на мускула успях да се сдобия с едно съвсем прилично поточе, което взе да капе от петата ми и да оставя тъмни петна по пясъка. Подскачах известно време на един крак в желанието да опръскам с кръвта чантичката кенгуру, пясъка, морската трева и парчето парашутно въже.
Само след десет минути районът доби идеален вид: сцена на кървава схватка.
Така де. Питър нали се беше прострелял сам, за да направи местопрестъплението си по-убедително? Нима аз също не можех да се самонараня в името на достоверността?
Направих няколко подскока настрани и седнах на пясъка. Почистих внимателно раната със закупената от аптеката кислородна вода, сложих марля и я бинтовах, като се стараех да не оставям никакъв боклук след себе си.
Вече бинтована, подритнах малко пясък върху вещите. Постоях около минута с подпряна на палеца ми брадичка, като художник пред платно.
Всичко беше така, както трябва.
„Заключих“ пръсти за късмет и се отдалечих.
Глава 40
Беше тъмно, като в пещера. Циментовият под беше осеян с угарки, а сред тях лазеше нещо, което изобщо не желаех да гледам. Очите ми се насълзяваха от вонята на урина.
Идеално, мина ми през ум, докато затварях вратата на обществената плажна тоалетна на известно разстояние от нагласената сцена на отвличането ми.
Мястото беше гадно и страшно, но далеч по-важно бе това, че женското отделение можеше да се заключва отвътре, а от умивалника течеше вода. Завъртях ръждясалото кранче и бръкнах в сака.
След двайсет минути се погледнах в огледалото.
Онова, което видях, успя да предизвика у мен тъй нужния ми разтоварващ смях.
Все още мокрите ми, подстригани от самата мен и изрусени коси вече придобиваха платинен блясък, а около очите имах повече черно и от миеща мечка. С плисираната пола на ученичка от католическо училище, черната тишъртка от концерт на „Соушъл Дисторшън“ и кубинките „Док Мартенс“ от магазина за стари дрехи приличах на мелез между Кортни Лав и бездомна врачка.
Дегазацията ми беше готова. Можех да мина за една от многото избягали от дома пънкарки, които просеха по „Дювал“. Време беше да тръгвам.
До Маратон вървяха редовно автобуси, но ако местопроизшествието се стореше неубедително на Питър, първото място, където щеше да ме търси, беше именно там. Затова възнамерявах да тръгна на автостоп с надеждата да попадна на някой попътен турист, който за нищо на света не би свързал изчезването на привлекателната млада полицейска съпруга Дженийн Фурние с новата ми пънкарска персона.
Когато излязох на плажа, вятърът се беше усилил и първите златисти сенки започваха да се прокрадват по пясъка. Нещо избуча над главата ми: пътническото витлово самолетче, извършващо редовния си курс с щастливи туристи, готови за кацане в рая.
— Едно само ще ви кажа — провикнах се по посока на самолетчето. — Избягвайте шотовете с желе.
И завъртях глава при вида на океана и на кривината на света, в който ми предстоеше да навляза почти без пари, съвсем без приятели и с бебе в утробата ми.
Затропах с кубинките по бетонната пътека за бягане и се насочих към първия мост и към ада, който вероятно ме очакваше.
Глава 41
Яхтата „Стингрей“ подскачаше като плоско камъче по водата с надут докрай двигател от триста конски сили. Ето точно това му обичам на Кий Уест, мислеше си Питър и наблюдаваше през пръските златистия залез: вятър в косите, студена бира в ръката и хладилна кутия, натъпкана със сафрид.
Розовите облаци откъм десния борд му напомниха за кръвта във водата, когато следобед бяха нахранили акулите с трупа на Тео.
Стоката, която Тео и Елена му продадоха, трябваше да е чиста. За такава беше им платил. Но се оказа, че не е. Не кой знае до каква степен, но достатъчна, за да ги очука и двамата.
Опъна още една глътка от ледената „Корона“ и остави бутилката в държателя, без да отлепя поглед от хоризонта. През ума му минаваха всички онези мисли, които винаги го спохождаха, когато играта загрубееше и му се налагаше да се отърве от някого.