— В кабината е малко тесничко, но ще ти направя място да седнеш — рече татуираният и обърса уста с русалката.
Не трябваше да бързам, укорих се и усетих как ледените иглички на страха се разходиха по гръбнака ми. Не биваше да стопирам, преди да съм стигнала до някое място с повече къщи, повече светлини.
— Не, отказах се, момчета — рекох и се отдалечих. — Ще си продължа пеша. Благодаря ви. Пък и гаджето ще ме настигне всеки момент.
Усетих как сърцето ми бие лудо в гърлото, когато пикапът включи на скорост. Но ми се прищя да ревна, като установих, че пълзи успоредно с мен.
— Честна дума. С най-голямо удоволствие ще те качим — провикна се шофьорът.
Внезапно пикапът се изстреля встрани и се извъртя на сто и осемдесет градуса точно пред мен.
— Хайде, стига си се правила на кучка, ами се качвай — захили ми се кльощавият и отвори вратата си. — Няма да те изнасилим. Обещаваме ти.
Глава 43
Пуснах сака, извърнах се и хукнах в обратната посока. Кльощавият гадняр се изсмя, а когато пикапът пак включи на скорост, нададе боен вик. Хвърлих поглед през рамо и видях, че ме преследват на заден ход.
Дали пък просто не искаха да ме уплашат? В такъв случай дяволски добре се справяха.
Вече се колебаех дали да не скоча в храсталака, че да се скрия, когато видях нов чифт фарове да се приближават по моста от юг. Изскочих на платното и панически размахах ръце. Колата намали ход и спря на три метра от мен. Беше тъмен на цвят мерцедес.
— Ей, добре ли си? — викна мъжът иззад волана. Имаше английски акцент. От задната седалка се разджавка лудо един Джак Ръсел териер.
Докато успея да му отвърна, пикапът вдигна пушилка и закова на заден ход пред луксозната лимузина. Отвътре изскочиха двамата голи до кръста младежи.
— Махай се, бе глупак. Да не искаш да те пратим в болница? — изсъска оня, злият, и размаха бутилката като боздуган.
Но вместо да се отдалечи с писък на гумите, както се боях, че ще стори, водачът на мерцедеса само се надвеси през прозореца и се засмя.
— О, не изпитвам ни най-малкото желание да ходя в болница — рече им с превзет, капризен шекспировски глас. — Но ако желаете, можем да си поиграем на „Чичо доктор“ отзад в пичовския ви пикал. Пу пръв да съм чичо доктор! Кой желае да го прегледам?
Осъзнах моментално, че е от многолюдната гей общност на Кий Уест.
Жилавият с татуировката подхвърли вещо бутилката във въздуха и се приближи към вратата му.
— Ще ти прегледаме само портфейлчето, педераст мръсен. Но първо ще ти начукам зъбките в гърленцето.
В този момент шофьорът на мерцедеса отвори вратата си, а на мен ми провисна ченето.
Чернокосият хубавец се оказа масивен, над метър и осемдесет на ръст, с гръден кош на бодибилдър и бицепси, които едва се вместваха в черната му ризка.
— Извинете ме за нетактичността, млади момко — каза и приближи оня уиндсърфист, кръстосал възлести ръце пред гръдния си кош с обиколка най-малко сто и трийсет сантиметра. — Но казвал ли ви е някой какви прекрасни очи притежавате? Чакайте да видя дали ще позная: вие сте зодия Стрелец, нали?
Двамата глупаци първо зяпнаха в англичанина гей с фигура на борец от Световната федерация по кеч, после се спогледаха с ужас в очите и хукнаха към пикапа си. Докато се отдалечаваха с мръсна газ, един от сърфовете се изсипа през задния капак право на шосето.
— Намекът е ясен. Двама са малко, трима са много — рече ми огромният англичанин, ухили се и ми намигна. — Цял живот все така ми върви.
Глава 44
— Сър Франк на вашите услуги, милейди — приближи се англичанинът и ми подаде десница. — А онова дребно гаменче в колата ми — и посочи териера — е моят верен оръженосец Рупърт. Надявам се, че онези двамата не бяха ваши приятели?
— Ни най-малко — отвърнах и поех огромната му длан. — Просто двама простаци, които предлагаха да ме качат. Много ви благодаря, че спряхте. Вие с Рупърт с това ли се занимавате — да спасявате девици в беда?
— Честно казано, бихме предпочели да спасим някой принц, но в конкретния случай, само този път, допускаме изключение. Качвайте се. Отивам само до Литъл Торч, но с удоволствие ще ви позволя да ме придружите.
— Първо ме спасявате, после ми предлагате да пътувам с вас! — възкликнах. — Ако не бях толкова прашна от пътя, щях да ви прегърна.
— Ако не бяхте толкова прашна от пътя, щях да ви позволя — засмя се отново Франк. — Всъщност имам една малка молба към вас. Боя се, че тази вечер с Рупърт попрекалихме с празненствата. А по този участък от пътя понякога дебнат полицаи и никак не ни се ще да ни хванат, че шофираме в нетрезво състояние. Вие, от друга страна, ми се струвате съвсем трезва. Бихте ли седнала зад волана?