Секунда още, и щеше да ме настигне. Ръцете ми обаче имаха силата на мокри спагети. Да се опитам още веднъж! Замахнах с крак. И пак не успях!
— Добър опит, Нина. Почти сполучлив — каза Десантчика току зад мен, докато кракът ми падаше.
Ритнах силно назад, наслуки. И усетих с удоволствие как тежката пета на кубинката го фрасна по лицето. Чух приглушен животински рев, при което той се свлече на колене и се хвана за носа.
С последни сили промених захвата и се набрах на мускули до мантинелата. Обгърнах я с дясната си ръка. Стори ми се, че скъсах коремен мускул, докато се претърколих отгоре й и се тръшнах на шосето.
При което току над мен изрева гръмовно приближаващ се камион.
Е, само това ми липсваше, успях да си помисля, както лежах по корем пред заслепяващите ме фарове на носещото се право към мен чудовище. Нямах сили за нищо, освен да гледам как стават все по-големи и да чуя как шофьорът наду клаксона. И накъсаното продължително метално стържене на блокирали спирачки.
Глава 49
Камионът закова на два метра от мен с оглушително пуфтене на пневматичните спирачки. Отдолу, почти изпод боботещия звяр, решетката на радиатора му ми се видя по-висока и от небостъргач. Имах чувството, че ми е спряло не само сърцето, но и всички основни мозъчни функции.
— Ти да не си луда, ма? — изкрещя някой. Погледнах нагоре. Далеч над мен, откъм страната на пътника, през прозореца се подаваше разяреното лице на руса жена на средна възраст.
Тя скочи на асфалта и грубо ме изправи на крака. А аз само стоях и се блещех насреща й. Беше от оня тип едри жени, които биха изглеждали зашеметяващо красиви, ако само бяха малко по-слаби. Сякаш това имаше някакво значение. На този етап вече страдах от посттравматичен стрес.
— Как може да си толкова глупава, бе момиче — раздруса ме тя. — Ами ако мъжът ми те беше прегазил? Какво ти е? Вир-вода си. Пияна ли си? Дрогирана ли си? Какво ти се е случило?
Успях само да погледна към бетонната стена, през която току-що някак се бях прехвърлила, после зяпнах жената с отворена уста. Къде отиде Десантчика? Дали няма всеки миг да изскочи? Или се е скрил? Или е побягнал?
— Не е в състояние да приказва, Майк — провикна се жената към шофьора. — Може и чужденка да е. Я се обади на полицията по радиото.
— Недейте — успях да промълвя най-после.
Идеше ми всичко да й разкажа, като как бях успяла да избягам от Десантчика, но се усетих, че не бива. Най-малко от всичко можех да си позволя да имам нещо общо с полицията. Дори и при сегашното ми положение все още имах, макар и минимален шанс да се изплъзна от Питър.
— Няма нужда — рекох. — Скарахме се с гаджето ми. Бяхме навлезли навътре в морето, а когато доплувах обратно до брега, той… ъъъ… ме беше зарязал. Снощи наистина му изневерих с братовчед му, ама чак пък… Остави ме без пукнат цент и тръгнах да се прибирам на автостоп, но, изглежда, съм задрямала.
— Задрямала ли? Ако ти стане навик да задрямваш по шосетата, някой ден ще се събудиш в гробищата, глупачке. Само луд човек може да тръгне на автостоп. Нямаше ли начин да се обадиш на семейството си?
— Мама изобщо не знае, че съм тук — рекох. — Моля ви, не се обаждайте в полицията. Направо ще ме изхвърли от къщи, ако научи.
— От къде си?
— От Бока Ратон — казах първото, което ми хрумна.
— Да се обаждам ли в крайна сметка на полицията, Мари Ан? — провикна се шофьорът от кабината.
Едрата жена впери ядосан поглед в очите ми.
— Няма смисъл — отвърна му след секунда. След което ми каза: — Ние сме за Маями. Това устройва ли те?
Ако под „устройва ли ме“ имаш предвид дали „ще ми спаси живота“, да, рекох си наум.
— Много ще съм ви благодарна — казах.
— Ами качвай се — завъртя глава жената, покатери се до кабината и ми махна с ръка да я последвам.
Шофьорът Майк беше плешив, с къдрава бяла брадичка а ла Хемингуей. Заварих го да диша тежко с опряна във волана глава. А бясното му лице беше по-бяло и от брадата му.
— Безкрайно съжалявам, господине — рекох му.
Но той само завъртя глава, а жена му захлопна вратата.
— Аз нали ти разправях, че по тоя маршрут, до островите, ни чакат интересни приключения, Майк? — подметна му тя. — Карай и си отваряй очите да няма и други заспали младежи по средата на това проклето шосе.