Камионът набираше скорост, а аз хвърлих поглед към морето. Покрай бетонната мантинела не се виждаше никой. Нищо не се движеше нито във водата, нито из шубраците. Десантчика сигурно се е скрил под моста, мина ми през ум. Като някой трол, рекох си, все още замаяна от паниката.
След минута, когато вече се движехме с нормална скорост, Мари Ан се пресегна назад към кушетката и ми подаде хавлиена кърпа. Увих се в нея, свих се до дясната врата и вперих поглед в прелитащите покрай нас звезди. Светлините на пътя се извиваха над тъмните води пред нас като точици, които детето трябва да съедини, че да се получи изображение.
Какво ли ще ми донесе следващата точка? — запитах се. Още несполуки несъмнено. Още ужаси. И още болка.
Сигурно над мен тегне някакво проклятие, рекох си. Където и да отида, все на смърт и на луди кошмари налитам. Дали пък не излъчвам някаква специална миризма, която ги привлича?
Не можех да проумея защо така се получава. Характерът ми ли беше виновен? Или вродената ми доверчивост?
Както минавахме с рев по плавния завой на шосето, мярнах далеч вдясно върху водата някаква светлинка, обозначаваща закотвен малък плавателен съд.
Или душата на Рамон Пеня, мина ми през ум, и натежалите ми до десет тона клепачи започнаха да падат. Душата на човека, когото сгазих, а после позволих на Питър да потопи в океана. От Рамон тръгна целият ми лош късмет, оттогава насам все някой ме преследва. Не само Питър имаше кръв по ръцете си.
Напълно заслужавам да ме преследват призраци, помислих си и най-после, слава богу, изпаднах в безсъзнание.
Трета книга
Нюйоркската Нина
Глава 50
Всичко около мен е бяло. Подготвям се за сватбата си. Облечена съм в пухеста бяла хавлия, с бели ролки в косите. Дори разделителите между току-що лакираните нокти на краката ми са непорочно девствено бели. И се усмихвам, когато установявам, че са бели и розите, които са отрупали целия плот над мивката в банята. И блестят едва ли не болезнено на изпълващата помещението неразредена флоридска светлина.
В мига, в който свършвам с туша по миглите ми, някой започва да блъска по вратата на банята.
— Излез с вдигнати ръце! — заповядва ми Питър с мегафона. — И дръж тия прашки високо над главата си!
Смехът ми обаче е прекъснат от кашлянето на бензинов двигател с ръчен стартер. Сенокосачка? — питам се и се извръщам към вратата.
И в този миг от нея се разхвърчават парчета дървесина, удрят ме по лицето и виждам шината на бензинова резачка, която разцепва вратата.
Изведнъж режещата верига изчезва и през вратата надниква нечие лице, като на Джак Никълсън в „Сиянието“. Само че, противно на очакванията ми, не е Питър, а почти азиатското лице на Десантчика.
— Как е моята прекрасна Нина? — ухилва ми се насреща с облечените си бели зъби.
Понечвам да побягна, но се спъвам в ръба на ваната. Сграбчвам края на завесата около душа, но халките й започват да изскачат една по една и аз падам по гръб в топлата вода. Мъча се да се изправя, но забелязвам, че изобщо не съм във вода, а в кръв, а до мен във ваната се целуват като млада брачна двойка на сватбено пътешествие труповете на Елена Карденас и Рамон Пеня.
Цялата облята в кръв, надавам писък и размахвам ужасена ръце, след като установявам, че половината от лицето на Рамон Пеня го няма и черепът му се белее върху аленото море.
Събудих се запъхтяна и се огледах в мрака, а сърцето ми блъскаше като лудо. И наистина помислих, че ще получа инфаркт, когато видях надвесената отгоре ми човешка фигура.
— Ангелът на смъртта — озъбих му се.
— Мамо? — Ема щракна нощната ми лампа.
Взе да раздрусва рамото ми, а на мен очите ми горяха.
— Събуди се, мамо. Успали сме се. Не мога да си намеря новата риза от „Америкън Игъл“. Онази хубавата, синята, нали се сещаш? Леле, ама ти цялата си плувнала в пот. Да не ти е лошо? Само не ми казвай, че те е хванал свинският грип?
Де да беше това, идеше ми да й кажа, но се завих презглава с чаршафа. Свинският грип поне се лекува. И попих лепкавото си чело с обратната страна на възглавницата.
Редовните ми кошмари обаче бяха дар, който отказваше да ме напусне.
Дори след близо двайсет години.
— А, сещам се — отсъди Ема. — Прекалила си с шампанското на снощното ми парти. Ясно. Мъчи те махмурлук.