— Госпожа Блум ще направи всичко по силите си, госпожо Харис. Но сега трябва да побърза за самолета си — прекъсна я внимателно Карл Фухи.
— Един момент само — рече госпожа Харис, без да отмества очите си от мен. — Вие, госпожо Блум, имате ли дете?
— Дъщеря.
— И как се казва? — попита ме тя и се усмихна.
— Ема — усмихнах й се и аз.
— И какво щяхте да сторите, ако някой ви отнемеше Ема с намерението да я убие?
— Всичко възможно, за да го спра — отвърнах мигновено.
Госпожа Харис издиша шумно.
— Точно така! — кимна доволно. — Моят Джъстин ще е в сигурни ръце. Ненапразно толкова се молих. Нищо лошо няма да се случи на детенцето ми.
Понечих да й върна медала на Джъстин, но госпожа Харис завъртя глава.
— Не. Нека остане у вас — каза и една-единствена сълза се стече по меката кафява извивка на бузата й. — Ама да не вземете да го изгубите.
Изгледах медала, след това изгледах и Фухи. Вече ми беше ясно защо бе настоявал толкова да дойда. Копелето е искал да ме мотивира, да ме ангажира в емоционално отношение, не само формално да си върша работата. Да се убедя, че госпожа Харис е човек от кръв и плът — добра, мила жена, но и отчаяна любеща майка, готова на всяка цена да се бори за спасението на рожбата си.
Целта е постигната, рекох си и тръгнах, и аз с насълзени очи.
Глава 64
Точно в девет без пет Питър Фурние излезе пред тунеловидния изход на студиото на Ен Би Си на Западна петдесета улица до Рокфелер Сентър.
— Чудесен беше, мили! — чу как изгука жена му Вики по отворения иззвънял мобифон. — Направо не мога още да го повярвам. Сякаш съм сънувала. Седиш си там и си приказваш със самия Ал Роукър като със стар приятел. Аз да бях, сигурно щях да припадна. Чакай да ти дам момчетата.
— Тате, ти направо ги шашна! — похвали го Скот.
— Да. Кажи му, че нашият татко е най-най-готиният! — чу се как от другия край на стаята се провикна и Майк.
— Благодаря, момчета. И аз ви обичам. Ще ви разправям подробности, като се прибера в хотела — каза Питър.
Смееше се доволно, докато затваряше мобифона. Наистина хубаво се представи. Очакваше да се притесни от това, че се появява на живо по национална телевизия, но в мига, в който светна червената лампичка, се почувства идеално, като човек, който е спокоен и който владее нещата. Открай време беше убеден, че ще изглежда съвсем добре по телевизията. Сега го доказа. В някой друг живот може би щеше да се прояви като актьор или водещ на телевизионно токшоу. Нито хубост му липсваше, нито очарование.
Да си убеден, че притежаваш най-голямата пишка сред присъстващите, дали е признак на нарцисизъм? — запита се. — Няма значение в коя стая? Във всяка една стая?
Обикновено се стремеше да минава ниско, под радара, но в случая бе рискувал пресметливо, тъй като ставаше дума за сериозен бизнес.
Един от членовете на роднинската група на жертвите, възрастният мултимилионер от Палм Бийч, Арти Тиволи, бе собственик на хотелска верига. А след като се беше сприятелил с побелелия джентълмен с бездънните джобове, Питър го бе увещал да погледне сериозно на участието си в търга за единственото и доста занемарено голф игрище в Кий Уест с перспективата да го превърне в огромен луксозен курорт.
От една година се бе хванал с фирмата на Арти, „Тиволи Груп“, да я представя на „подходящите“ членове на градския съвет и на комисията по териториално устройство. И ако всичко станеше така, както го беше замислил, Питър щеше да излезе от цялата история с яка, седемцифрена печалба. Най-голямата в живота му. Поне от изкараните със законни средства.
Така че участието му в „Тудей Шоу“ всъщност нямаше абсолютно никаква връзка с желанието му да измести главния водещ Мат Лауър, нито със страданието му по преждевременно напусналата го половинка Дженийн. И активността му в групата на роднините на жертвите, и справедливият му гняв спрямо Джъстин Харис, изразен по национална телевизия, бяха все заради Арти, чиято единствена дъщеря била убита от Десантчика през 1991 г.
Все още развълнуван, Питър огледа хаотичния водовъртеж, наречен „централен Манхатън“ и състоящ се от паркиращи на заден ход камиони със стока и надуващи клаксоните си паркирали в два реда таксита. Настъпил бе сутрешният час пик и достойни за някой рок концерт тълпи от бизнесмени и строителни работници с каски минаваха забързани покрай него в двете посоки по пещероподобната странична улица.