Но вместо да се върнем до участъка им, седнахме в стая за разпити до главния вход, сякаш самите ние бяхме заподозрени.
— Какъв е всъщност проблемът? — попита Коугъл, висок детектив с бяла заострена брадичка и едро шкембе под кубинската му риза.
— Окръжният прокурор не ви ли уведоми? — рече Чарли. — Искаме да хвърлим едно око върху оригиналната преписка по случая „Тара Фостър“. Пликовете с уликите, всичките там подробности.
— Защо? — заинтересува се Кантийл.
— Защото остават само пет дена до екзекуцията на Джъстин Харис и искаме да се убедим, че не е станала някоя грешка — отвърна Чарли.
— Уф, писнало ми е от досадници… пардон, защитници — заяви Коугъл. — А на вас известно ли ви е, че една от жертвите му е съпругата на Питър Фурние — шефа на полицията в Кий Уест? Едва двайсетинагодишна. От това не ви ли настръхват косите?
Питър — шеф на полицията? Положих максимални усилия да не припадна. Невероятно! А още повече — ужасяващо. Малко ли ми беше параноята от това, че изобщо се намирах тук?
— Познавам го Фурние — каза Чарли. — За съжаление заплатата му се плаща от моите данъци. И гледах в четвъртък тъпото му явяване в „Тудей Шоу“ с Ал Роукър. То не бяха приказки за правата на жертвите, не бяха призиви „Джъстин на електрическия стол. Смърт за Десантчика“. Лично аз ни най-малко не се съмнявам, че жена му е била убита от Десантчика. Проблемът обаче — и знам, че това силно ви затруднява вас, ченгетата — е, че Джъстин Харис изобщо не е Десантчика.
Имах чувството, че някой ми е изкарал въздуха с удар в корема.
Питър е участвал в „Тудей“? В четвъртък?
Значи, наистина е бил той там, на централната гара!
Глава 79
— Харис е грешката — прекъсна го Коугъл. — И тази грешка ще бъде изправена още този петък. Престанете да ни занимавате с глупости. Вече изчерпахте всичките си възможности да обжалвате. Всичко си е наред.
— Надявам се да не приказвате така само поради това, че ако открием нещо, вие лично ще си изгубите работата, нали? — каза Чарли и извади мобифона. — Сериозно ли държите да се обадя наново на окръжния прокурор?
— Е добре де — рече Коугъл и излезе.
— Вие просто карате наслуки, нали? — подхвана Кантийл и забарабани с пръсти по евтината служебна маса. — Щото никак не е приятно да знаеш, че твоят човек си отива, а ти не си имал сили да го предотвратиш, нали, Бейлър?
Млъквай ма, кучко, идеше ми да й кресна, но в този момент Коугъл се върна, понесъл голяма кутия с уликите по делото.
Чарли я отвори и набързо прехвърли папките. После извади торбичка с избелели дамски гащички и веднага я върна в кутията.
— А къде са космите? — викна към Коугъл.
— Кои косми? — взе да се чеше по килнатата си глава полицаят. — За какво става дума?
При което Чарли му посочи описа на уликите.
— Ето за това. Улика номер D-2. Косми, намерени под въжето.
Коугъл си затананика тихичко, докато прехвърляше папките една по една. Накрая спря и вдигна артистично рамене.
— Ха! Изглежда, са се изгубили. Я плъх ги е изял, я са се изпарили. Все пак оттогава са минали цели седемнайсет години, нали? Това ли ще е всичко, или ще посетите и тоалетната, преди да си тръгнете?
Навън, на напечения от слънцето паркинг, Чарли като че се затрудни при отключването на взетата под наем кола, с която дойдохме. Изведнъж запокити с все сила ключовете по паркинга и приседна на бетонния бордюр до автомобила.
Седнах до него и аз, потресена от обзелите ме мисли.
Следователно Питър знаеше, че съм жива.
Лошо. Възможно най-лошото може би. И дали бе все още в Ню Йорк? Мина ми през ум да се обадя на Ема и да й кажа да се махне от апартамента, но после се сетих, че тя всъщност гостува у приятелката си в Бруклин.
Зачудих се дали няма да е най-добре да си вдигна шапката, да се прибера и да забягна нанякъде заедно с дъщеря си. Вече го бях правила веднъж. Нищо не ме спираше да повторя. Хвърлям една стреличка по картата и отивам там, където се е забила. А Питър, дори и да ме е разкрил, изобщо не подозира за съществуването на Ема.
Това, че Питър е станал шеф на полицията, не следваше ни най-малко да ме изненадва. Той открай време си беше амбициозен. Но пък да представлява групата роднини на жертвите на Десантчика? Ама че опортюнист. Кой знае колко се бе зарадвал навремето, че са ме очукали, без да му се наложи той лично да ме убие.