Проклет да бъде, проклет да бъде! Защо самото му присъствие, само един поглед към него караха коленете й да омекват? Сара несъзнателно протегна назад ръка, впи здраво пръсти в облегалката на един стол и усещането, че се е хванала за нещо солидно и твърдо, я накара да изправи гръб.
— Всъщност се надявах да не те срещна, скъпи. Мислех… да поплувам, може би. Да пояздя и усетя полъха на вятъра върху лицето си. Да се почувствам свободна, ако знаеш значението на тази дума…
— Винаги си била свободна, Дилета! — Ръцете му, които вече познаваше толкова добре, нетърпеливо огъваха камшика за езда, докато тъмните му очи изучаваха лицето й. — Свободна да направиш своя избор, както и да поемеш своя риск. Какъв вид езда имаше предвид? Ако желанията ти не включват нова мощна хонда или десеткаратов диамант, може и да ме убедиш да ги задоволя!
Да убедиш… да задоволя…! Ако не беше запазила известен контрол, помисли си Сара вбесена, би могла… да започне да пръска слюнки от гняв. Така както стояха нещата, наложи й се да си поеме дълбоко дъх, преди да е в състояние да заговори с хаплива нотка в гласа си:
— Не мислиш ли, че играта вече свърши? Искам да кажа… смятам, че вече доказа каквото там искаше да докажеш и сигурно си не по-малко отегчен от мен! Затова не можем ли да кажем, че сме квит…?
Естествено, докато с хладен и безизразен тон изричаше всички точни и логични неща, тя усети как вътрешно се стяга, борейки се да овладее непозволеното туптене на сърцето си. Защо продължаваше да я гледа мълчаливо? Защо не каза или не направи нещо, което с трясък би я върнало към реалността и здравия разум?
Въпреки че гласът му беше достатъчно тих — с режещи нотки в кадифения тон — именно начинът, по който камшикът за езда едва не се счупи под несъзнателния натиск на загорелите му от слънцето ръце, я прикова на място.
— Значи си отегчена, бедничката ми? Толкова бързо ти омръзна компанията само на един мъж? Изгубена в тази непозната обстановка, без дива дискомузика, без ярки нощни светлини и без съчувстващ режисьор или колега, който да ти подава точните реплики — и точните реакции! — Той още не беше помръднал, но тя почти си представяше жилването на
камшика, който той държеше върху гърдите й, и трябва неволно да се беше отдръпнала от него, защото той подигравателно изкриви устни в някаква пародия на усмивка. — Хубаво е, че знам каква лъжкиня си, иначе можеше и да успееш да ме разтревожиш. Как ме гледаш само, облечена в бледозелена коприна, която едновременно прилепва и разкрива… какво виждам в тези измамни изумрудени очи, радост моя? Да не се страхуваш от това камшиче за езда, което държа, и от белезите, които би могло да остави върху меката ти, позлатена от слънцето кожа? Или ме предизвикваш?
Докато стоеше вцепенена, а двете й ръце стискаха така силно облегалката на стола зад нея, че тя имаше усещането, че пръстите й биха могли да се счупят от напрежението, Сара осъзна, че гледа с ужас, като хипнотизирана, как той прокарва през пръстите си сплетения ремък, а после с почти презрителна нежност го плъзга по раменете й и през гърдите й.
— Сигурно си права да не ми отговаряш, съкровище! Защото съм убеден, че вече знаеш отговорите на всички тези въпроси, нали? — Той повдигна брадичката й с дръжката на камшика си за езда, заставяйки я да го погледне, след това го прокара надолу по извитата й шия и разтвори коприната на небрежно вързания й халат, а после, без тя да може да му попречи, го остави да спре заплашително между бедрата й.
— Ти си лъжец и лицемер, не аз! — Думите едва излязоха през внезапно вцепенилите се устни. — Недей!
— Не? Но след като определено ми показа, че още не съм се научил да те задоволявам достатъчно, за да не се чувстваш отегчена, не можех да не се запитам…
— Престани! Ти, садистично…
Натискът се усили и я накара да се задъха, а после с една груба, грозна дума Марко захвърли камшика с такава сила, че той повлече със себе си вазата, която се разби в стената. Едната му ръка се впи в гъстата й коса и дръпна главата й назад, а другата се зарови свойски в тънката коприна, докато той я притегляше към себе си, а гласът му я пронизваше като острието на назъбен нож.
— Жените като теб се нуждаят от този тип мъже, който ти наричаш „садисти“! Не — стой мирна, или ще се изкуша да използвам онзи малък камшик върху теб! Кучка! — Пръстите му се впиха в нея и тя извика недоволно. — Още не си ме изкушила да те ударя, но лесно мога да стигна до там и ти го знаеш, нали? А в случай, че има нещо, което не знаеш или се правиш, че не знаеш, нека бъда ясен. Докато аз искам, ще стоиш тук и ще бъдеш само моя — все едно дали си отегчена или не. Разбираш ли какво казах? Ти си моя, кучко, докато те искам — само моя, разбра ли? Никакви елегантни мотоциклети, нито безразсъдните им притежатели между тези твои бедра, които така често си разтваряла за толкова много мъже. За разнообразие ще ти се наложи да бъдеш жена на един мъж, все едно дали ти харесва или не.