Като теб! Какво, по дяволите, искаше да каже с това? Той беше арогантен, пресметлив, циничен — ох! Сара се надигна изведнъж, взирайки се с присвити от омраза очи във вратата, която той току-що беше затворил зад себе си. Да го моли да я посети пак, как не! По-скоро адът, чийто господар беше това похотливо дяволско изчадие, щеше да се превърне в лед, преди това да стане! А и тя не мислеше да стои тук по негова заповед — той скоро щеше да разбере това!
34
— Осъзнавам, че по някакво нещастно стечение на обстоятелствата продължавам да те желая, магьоснице с изумрудени очи, разгулна златиста плът и пресметлив ум. И докато те желая, ще те задържа тук в моя харем, както би постъпил някой мой праотец неверник с трепереща от страх християнска заложница — за да те гледам само аз и да бъдеш само моя! Ужасява ли те тази мисъл и това, което следва от нея, момичето ми? Докато ми омръзнеш, ще бъдеш само моя и ще правя с теб каквото поискам.
— Колко вълнуващо! Какво например? Ако не е прекалено извратено…
Сара установи, че си спомня твърде добре как беше прекъсната по средата на думите си. Устните му яростно се нахвърлиха върху нейните, докато я принуди да замълчи, след това, изследвайки преднамерено бавно всяка частица от тялото й, я накара да се подчини и тогава последва бурната й, почти неосъзната реакция, която тя не можа да възпре.
Сега не искаше да мисли за начините, по които я любеше той, нито за своите начини да го люби, които беше открила донякъде инстинктивно. Съзнанието й яростно отхвърляше мисълта, че би могла наистина да усеща липсата и дори да жадува това, което в началото й беше наложил насила. Смешно! Би трябвало да изпитва облекчение, а не разочарование, задето е решил да я остави сама поне за няколко часа, без да й налага тягостната грубост и претенции на своето присъствие.
Малко след като излезе, тя дочу пронизващото пърпорене на излитащия хеликоптер и разбра, че той отива… да види някоя от любовниците си. Защо трябва да я интересува? Той сигурно имаше нужда да възстанови накърненото си самочувствие, а това не беше неин проблем, нито нейна грижа. Сега, когато него го нямаше, тя можеше да си тръгне.
Но защо не го беше сторила? Защо не го направи сега?
Сигурно някакво новопридобито умение да разсъждава разумно я караше да отлага, помисли си Сара с горчивина, като през цялото време се ненавиждаше. Ще се върне, разбира се, беше си казала тя малко след като той си тръгна, изричайки онези язвителни думи. Не би могъл да отрече, че я желае, след като толкова пъти го беше признавал! Смяташе да я държи като затворничка подобно на някой средновековен дук от Сардиния, който имаше власт върху живота и смъртта на поданиците си. Правото на господаря — не беше ли обърнал саркастичните й думи срещу нея? Но, слава богу, намираха се в двадесети век и той не можеш да я задържи, ако тя не желаеше да остане. А тя какво искаше всъщност?
Той ще се върне, разбира се! Такъв арогантен егоцентричен маниак като него нямаше да успее да се въздържи! И може би само още веднъж ще го оставя да си мисли, че ме има… точно преди да си тръгна. Както и да е, този маскарад почти приключи!
Анджело винаги беше на разположение — нещастният, незаслужено отритнат полубрат, от който Марко толкова се възмущаваше. Ревнуваше от него! От Анджело, който беше готов да й помогне да избяга по някакви си негови причини. Рицар на лъскава черна „Хонда“! Чакащ сигнал, че трябва да я спаси… сигнал, който тя необяснимо защо още не беше дала, разбира се само защото знаеше и се надяваше, че въпреки всичките си подигравателно лекомислени и неискрени думи, той ще дойде да я потърси отново, като вълк, който надушва плячката си и обикаля около нея… дава й време да се уплаши до смърт, преди да я убие. О, ще се върне и още как! Не й даде възможност да се смее последна, преди да си замине. Точно затова още не си беше отишла. Разбира се, фактът, че би могла да си тръгне, когато пожелае, променяше всичко. Само ще го изчака да отстъпи още веднъж. Още един път — ще му докаже, че все още я желае — и наистина ще изчезне от живота му завинаги.
В крайна сметка Серафина беше тази, която върна Сара към действителността. Серафина с нейните строги забележки, а преди това „мистериозната“ поява на няколко от най-новите клюкарски списания на балкона й.
Списанията естествено бяха знак на внимание от Анджело, кой друг. Майка й се усмихваше загадъчно от корицата на едно от тях, напомняйки на Сара, че в този момент Мама Мона е само на няколко километра от нея, в Каляри. Докато ги прелистваше нетърпеливо, Сара попадна (несъмнено както Анджело беше предвидил) на някои неприлични статии не за някой друг, а за Марко. Дук ди Кавалиери беше представен като световен плейбой въпреки всичките му успехи и печалби в бизнеса. Една от статиите се занимаваше така наречената му „настояща“ любовница — френска модна дизайнерка с известна репутация. Друга беше посветена на предишните му любовници и на пословичното му непостоянство и безчувственост — никога не задържал жена повече от шест месеца и ги напускал, за да отиде при следващата, без да ги предупреди.