— Да, благодаря. Бях много уморена. — Гласът й беше хладен, но пръстите й нервно си играеха с късия подгъв на фино плисираната й пола.
— И сега? Надявам се, че банята те е освежила. — Грубият му дрезгав глас й напомни как я беше видял тази сутрин, потопена в мраморната вана, с прилепнали по шията и раменете й кичури, измъкнали се от небрежно прибраната коса — очертанията на стегнатите й млади гърди едва прикрити от димящата вода. В тъмните дълбини на очите му, които я огледаха преднамерено, спирайки се на голите й ръце и крака, Сара долови готовия за скок звяр, който чакаше едва прикрит, толкова сигурен в плячката си, че й позволяваше още малко да потича на свобода.
Щеше ли да успее да избяга?
17
— Изненадана съм, че нямаш ров с вода и подвижен мост, за да си наистина откъснат от останалия свят! — Сара набоде леденостудено топче пъпеш на вилицата си и го пъхна в устата си, поглеждайки през дългата, осветена със свещи маса, с нотка на сарказъм в гласа си. — Как можеш да си сигурен, че стените са достатъчно високи, а каменното укрепление до портата е достатъчно здраво да държи на разстояние… този, от когото се криеш? Наистина ли има бандити в тази част на света?
Лицето й беше леко зачервено, както от изгарящата горещина на сардинското слънце, така и от победата й над него в последния им тенис-мач тази вечер. О, ама той беше бесен, гледаше я онези обсидианови очи, сякаш би прогорил дупки в твърде бледата й кожа, ако можеше. Но сега, докато си играеше небрежно със столчето на чашата си за вино, лицето му беше тъмна маска, която не издаваше нищо, докато той й отговаряше с лениво търпение:
— Бандити? Няколко бегълци от закона, може би — мъже, които преживяват, като крадат това, което останалите изкарват с труда си. Но моето каменно укрепление и моите въоръжени пазачи ме пазят от терористи, които не звучат толкова романтично като бандитите и са много по-опасни. Защо задаваш всички тези въпроси? Да не е станало нещо, което те е изнервило?
— Изобщо не съм нервна! Само съм любопитна — отвърна Сара пренебрежително. — Четох малко за историята на Сардиния, това е всичко. Имаш някои хубави книги… — И спомняйки си за ролята си, добави бързо: — Всъщност тези, в които има картинки!
— Разбирам! — Как мразеше жлъчното повдигане на черните вежди. — Значи четеш на италиански?
— Един от съпрузите на майка ми — Пиетро Фереро — беше италианец и се задържа достатъчно дълго, така че научих някоя и друга дума.
— Колко полезно. Но ако наистина се интересуваш от историята на Sardegna, аз бих могъл да ти разкажа. Например…
— О — мисля, че историята всъщност няма значение! — усмихна се Сара весело, разбирайки от почти неуловимото сковаване на лицето му, че отново беше успяла да го притесни. — Това, което истински ме интересува е Коста Смералда, за която съм чувала, че е страхотно място! Не може ли да отидем там? — Тя въздъхна. — Толкова отдавна не съм танцувала и съм сигурна, че Карло не би имал нищо против — ако съм с теб! Освен това… вече ми се струва, че съм тук от векове, а не от няколко дни!
Тя трябва да продължи да се преструва на сестра си, да се държи както тя би се държала. И все така да го държи на разстояние с острия си език и независимо поведение. Тази сутрин, събуждайки се рано, беше излязла на малката тераса пред стаята си, решена да хване малко тен, и той я беше заварил, лежаща там в най-миниатюрните си бикини. Отново беше почти забравила ролята си. Тъй като не очакваше да го види толкова рано, Сара беше оставила радиото, което той й беше дал, на станция с класическа музика, по която даваха опера, и лежеше полузадрямала. Той естествено направи някакъв саркастичен коментар, който тя отхвърли с обяснението, че станцията сигурно се е сменила, докато е спала. Тогава, сякаш трябваше да намери нещо, за което да я упрекне, той започна да й изнася лекция за спането на слънце и последствията от него.
През цялото време докато той говореше, Сара усещаше ясно и с гняв как очите му сякаш бродят по нея преднамерено бавно и нахално, спирайки се на вдлъбнатината между гърдите й, на сянката между бедрата й, и тъй като нямаше шал или кърпа, за да се покрие, доста се притесни! Особено когато сърцето й започна да бие неравномерно, а дъхът й заседна в гърлото, задържайки гневните думи, които се беше приготвила да изстреля срещу него.
— По-добре се намажи отново с онова плажно масло, ако мислиш да стоиш още! — беше казал той накрая. — Освен това засили радиото и го остави на станция с музика, която ще те държи будна на горещото слънце!