Освен че беше акробат, способен да прескача парапети и да се катери по покриви и непристъпни стени, този Анджело сигурно четеше и мисли.
— Чудиш се защо искам да говоря с теб? Защото съм най-големият почитател на Мона Чарлз, затова! Винаги съм бил — и още съм. Веднъж дори се доближих до нея — достатъчно, за да усетя парфюма й, онзи, който винаги си слага, дори и в леглото. Тя ми написа и писмо, много хубаво, и аз още си го пазя, а също и снимката, която ми надписа лично на мен. А ти си нейна дъщеря — приличаш и на нея, нали? Виждал съм купища твои снимки. Но не толкова много на сестра ти, англичанката.
Мили боже! Почитатели на мама Мона изникваха на най-невероятни места, но този тук надхвърляше въображението. Освен това знаеше цялата история на семейството. Страхотно! — помисли си Сара мрачно. Ами ако я разпознае като другата дъщеря на Мона?
Слава на бога, че тъмнината на нощта скриваше лицето й от него така добре, както и неговото от нея.
— Ти си един от почитателите на мама? Чудесно — непременно ще й кажа, когато се срещнем. А… предполагам, че нямаш адрес — искам да кажа заради тях, разбира се — но ако имаш, бих могла да я помоля да ти пише отново и да ти изпрати по-нова снимка… Знаеш ли, тя вероятно ще се радва да те види!
— Тя ще снима новия си филм тук! Мислех, че сигурно знаеш — но не? Е — той прочисти гърлото си преди да продължи — ще снимат някои сцени в Каляри — това е нашата столица — а също и в Сасари, което е недалеч оттук. Е, мислех си, че ако смяташ да видиш майка си, докато е тук — сигурен съм, че ще искаш, след като вече знаеш — и ако имаш нужда от придружител или бодигард в тези опасни времена, е, никой не смее да се закача с мен, а това е нещо, което дори брат ми, дукът, не може да отрече. Защо мислиш се прави, че не знае за съществуването ми и за посещенията ми в неговата собственост? Поне има известно чувство за роднински връзки и семейни задължения, трябва да му го признаем на този дявол! Да — аз мога да идвам тук, когато поискам, но трябва да се преструвам, че се промъквам, разбираш ли? Не че не съм добър и в това, защото някога бях това, което в Ню Йорк наричат „мозък“ и в повечето случаи никой не знае кога идвам, нито кога си тръгвам.
— Аз… разбирам! — каза Сара неубедително. Вече беше забравила началото на разговора им, опитвайки се да следи мисълта му, и в главата й цареше бъркотия от най-различни незначителни факти. Бандит… „мозък“… всъщност полубрат на дука! А какво би си помислил Марко, ако знаеше, че тя е навън и споделя звездите с… с този изключително ексцентричен мъж? Тя потрепери. Сигурно щеше да я убие, тъй като беше започнал да се държи с нея като с одалиска от харем!
— Е, всъщност казвах, че се надявам да ми съобщиш, когато решиш да посетиш майка си. Бих дал много да мога да я видя и да поговоря с нея. Мисля, че ако можеше да ме видиш, щеше да кажеш, че не изглеждам никак зле — и, както сигурно си забелязала, поддържам формата си. Ще бъда на разположение по всяко време — бизнесът не върви тези дни, както навсякъде, предполагам!
Сара трябваше да положи усилия, за да потисне надигащия се в нея истеричен кикот, който сигурно би го превърнал в неин смъртен враг. Не се чуди за бизнеса му, а се съсредоточи върху предимствата на тази случайна среща. Какво пък, скъпият Анджело би могъл да се окаже достоен за името си и да я спаси, ако се наложи. Тази мисъл я накара да възвърне донякъде самоувереността си.
— Как мога да ти съобщя, ако — когато реша да се обадя на мама Мона? Ами — тя се поколеба, но все пак довърши — ами ако… ако Марко не иска да заминавам? Може да не искаш да го ядосваш…
Стратегията й проработи и той веднага се наду като петел.
— Марко — ха! Няма защо да се тревожиш, хлапе. Не знам какво има между теб и Марко и не е моя работа, но желанието ти да видиш майка си, която е любовта на живота ми — той бързо се прекръсти — е, това вече е моя работа, разбираш ли? И за да ти покажа, че доверявам живота си на дъщерята на Мона, ще ти кажа как да ми изпратиш съобщение… Просто го изпрати и аз ще дойда веднага.
По някое време през нощта, когато се измори да крои планове и да размишлява, Сара успя да заспи. Дори и сънят й беше неспокоен и тя се събуди изморена, без желание да става от леглото, без настроение за нов сблъсък с мъчителя си в това жарко утро. Но не й ли беше обещано, че може да отиде да язди с него?
— В едно интервю казваш, че се страхуваш от коне, така че какво означава тази твоя нова прищявка? Нямам време да давам уроци по езда на плашливи холивудски старлетки!
— Но… но аз наистина искам да се преборя със страха си! Сигурно е само глупава фобия, която мога да преодолея просто като се опитам… Естествено след като ми покажеш някои неща. Моля те, нека опитам! Аз наистина бързо схващам, честно, така е!