Студеният му глас сякаш беше създаден специално да й лази по нервите.
— Очевидно подхожда на характера ти. Имаш ли наметка или шал?
Когато излетяха, стана доста по-студено и Сара тайно се радваше, че той я накара да си вземе пищния испански шал с дългите ресни. И двамата мълчаха — тя, защото нямаше голямо доверие на хеликоптера, а той… откъде да знае и защо да се интересува от настроението му, щом запазва дистанцията между тях?
Предпочитайки да не се налага да гледа към него, Сара се взираше в тъмнината под тях, нарушена от няколко малки светлини, които блещукаха слабо — селски хижи от струпани камъни, построени от праисторическите обитатели на Сардиния, в някои от които живееха бедняци, които не можеха да си позволят друг подслон. Но защо аристократичният дук да се притеснява за бедността, съществуваща в съседство с богатството на неговия дворец, имения и банкови сметки? Той беше отгледан от суров баща, отказал на последните отчаяни молби на своята много млада жена испанка, молеща за медицинска помощ, която би спасила живота й. Да, сегашният дук беше замесен от същото тесто като баща си и не притежаваше нищо от слабостта и човечността на майка си. Той беше израсъл боготворейки добродетелната си мащеха и нетолерантен към всички останали. Вътре в себе си вероятно беше суров и сух като пустинята, от която бяха дошли прадедите му, за да завладеят половината свят, за който бяха чували.
— Изглеждаш хипнотизирана от зъберите на планините под нас. Да не се страхуваш, че ще те схрускат? — Гласът му беше злъчен, както винаги, когато се обръщаше към нея, но този път, помисли си Сара, тя няма да си позволи да спори с него.
Като продължаваше нарочно да гледа някаква въображаема точка на земята, Сара нехайно повдигна едното си рамо.
— Защо да се страхувам? И ти си тук, нали? Сигурна съм, че пилотът ти е също толкова добър, колкото другите около теб.
По някаква причина нейният вежлив безобиден отговор го разгневи. Но този път, помисли си Марко, скърцайки със зъби, ще запази спокойствие и ще държи по-здраво юздите на нрава си. Тя скоро ще прояви истинската си същност… безпътна малка курва, готова да легне едва ли не с всеки, който й предложи, освен — трябваше да си напомни мрачно — когато е усетила големият шанс — в този случай Карло и женитбата в богато семейство. За да му устоява на него толкова дълго, Карло сигурно е бил достатъчно глупав да й каже за наследството си.
Марко се пребори с порива си да избухне и да й каже точно какво мисли за нея. Но не — досадната малка кучка в огненочервената си рокля на известен дизайнер, която сигурно й бе купена от някой богат любовник, непременно ще падне от несигурния си пиедестал тази вечер! Той беше уредил всичко — хитрият му замисъл се беше родил в безсънието на миналата нощ, докато тя несъмнено е заспала почти веднага дълбокия сън на лицемерно праведните. Той беше цинично сигурен, че тази вечер тя вероятно изобщо няма да стигне до сън. Беше се постарал да бъде твърде заета.
Той се усмихна, без да знае — по-скоро грозна гримаса, пародия на усмивка. Вече беше си изгубил прекалено много време с нея и беше дошъл моментът на истината. И Сара случайно улови точно това неприятно изражение, което сякаш превърна мургавото му лице в дяволска маска, заплашваща да я унищожи.
Би трябвало да носи броеница като Серафина, за да може тайно да пипне зърната. Но намръщен или не, Сара беше твърдо решена, че този път той няма да я застави да се подчини. Тя щеше да се погрижи за това!
21
Светлините на яхтите, закотвени в Порто Черво — луксозните хотели, измамно простите вили на големите богаташи — сякаш ставаха все по-големи, докато хеликоптерът кръжеше, подготвяйки се за приземяване.
Сара изобрази наивно въодушевление, каквото всъщност далеч не изпитваше.
— О, чудесно! Най-после цивилизация и аз наистина отивам да танцувам. Колко мило от твоя страна, че си толкова внимателен!
— Отиваме във вилата на мой приятел, който организира парти — каза той грубо и рязко. — Но не се притеснявай, ще бъде достатъчно оживено за теб, сигурен съм, а и той има собствена дискотека — цялата апаратура плюс мигащите светлини. Това му е хоби.
— О! Какво страхотно хоби! Той изглежда голям чешит.
Тя смяташе твърдо да се придържа към ролята си тази вечер. Да внимава какво яде и пие. Изобщо нямаше довери на настроението на Марко тази вечер, нито на злъчното му настояване, че тя ще прекара една запомняща се нощ. Миналата нощ беше достатъчно странна, благодаря, каза си Сара, отпъждайки, както беше правила през целия ден, въпросите, изникнали в ума й миналата нощ. По-късно щеше да има време да размишлява, но за момента трябваше да бъде нащрек.