Усещайки, че е привлякла твърде много погледи, тя импровизира.
— Ти си първи! Във всеки случай аз вече съм достатъчно весела — започнах доста преди всички вас.
Червенокосият сви рамене, отвинти капачката на шишенцето, което носеше, запуши едната си ноздра и смръкна силно с другата.
— И-исусе! Това е страхотно! — Той повтори действията си, докато Сара го наблюдаваше внимателно, усещайки прекалено ясно, че Марко беше решил да масажира възбуждащо врата й с коварна нежност, движейки дългите си пръсти от врата към раменете й с небрежна лекота.
— Ето — сега е твой ред. — Подадоха й малкото шишенце, без да й дадат възможност за отстъпление.
Сара го разклати с вид на познавач, както беше видяла да прави той. Качена на обувките си с високи токове и тънки каишки, тя вътрешно трепереше.
— Ама за бога! Какво зяпате всички?
— Тя е красавица от Юга! — Сините очи се сведоха в пристъп на почти истеричен смях и за момент отвлякоха погледите от нея. Горда от собствената си изобретателност, Сара се престори, че отвърта капачката на малкото шишенце, смръквайки поред с всяка ноздра.
— О, боже — това наистина е силно. По-добро от това, което мога да си позволя. Благодаря, сладурче.
— Сигурна ли си, че ти е достатъчно? Още не си се отпуснала. — Защо Марко не я оставеше на мира? Сара извърна глава, опитвайки се да се измъкне от измамно нежните му пръсти.
— Много съм добре, благодаря! Наистина няма нужда да кръжиш около мен, за да си сигурен, че прекарвам добре. Забавлявам се.
— Пропуснали са да те научат на обноски!
За щастие, помисли си Сара, спаси я женски глас, последван от появата на страхотно женствено тяло — височина около метър и седемдесет, разкошни форми.
— Марко — mon amour — къде се криеш? Трябваше да се срещнем миналата седмица в Марабела, не може да си забравил.
Той очевидно можеше да бъде достатъчно безгрижен, когато това го устройваше. Сара гледаше с омраза плътната прегръдка, смущаващо страстната целувка, която сякаш отричаше съществуването на който и да е друг в техния магически кръг.
— Скъпи! — каза жената най-после. — Трябва ли да ревнувам? Защо те нямаше? Всички питаха за теб.
Каква отвратително публична сцена! И ако тази натруфена блондинка беше една от любовниците му, то очевидно — с титла или не — този мъж просто нямаше никаква класа!
Сара се извърна и постави ръката си върху китката на червенокосия. Името му беше Сайръс, спомни си тя, и сякаш се беше пренесъл в друг свят.
— Здрасти отново, ти с вълшебното шишенце. Какво ще кажеш за малко буги-буги преди следващата доза вълшебство?
Той я последва, хилейки се безучастно, лесно убеден от собственото си его и женските й ласкателства. Името му беше Сайръс Ричърдс и се занимаваше с притежаване на разни неща. Всичко, което си пожелаеше. Нефтени кладенци, недвижими имоти, златна мина и жени. Може би щеше да пожелае да притежава и тази. Всичко зависеше от това дали ще започне да го отегчава или не.
Дивата музика с пулсиращ зад изкуствения звук на синтезатора барабанен ритъм стана по-силна с приближаването им към един от лъснатите дансинги — този отвън край басейна. Подът сякаш пулсираше в такт с ритъма.
— Добре! Хайде да се поразхвърлим, бейби. Покажи ми малко от онова! — Внезапният му смях не говореше нищо на Сара, докато блуждаещите й над рамото му очи не забелязаха огромния екран, по който се бяха увлекли някои от не толкова енергичните гости на Винче.
Нищо чудно, че толкова много свирки съпроводиха излизането й на дансинга! Дилайт Адамс от плът и кръв, танцуваща диско в червената си секси рокля на Холстън, докато на гигантския екран проблясваше нейният образ — гола, танцуваща без задръжки някакъв сексуален, чувствен танц, който не оставяше нищо на въображението. Мили боже, как е могла? А тя, заместничката на сестра си, какво очакваха от нея?
— Страхотно, бейби! Хайде да започваме! — Червенокосият беше започнал да извива тяло, правейки неприлични движения с хълбоците си.
Какво би станало, ако започнеше да бяга? Сара откъсна очи от екрана, усещайки как вътре в нея нещо сякаш се включи и тялото й започна да се движи в такт с музиката. Ако не мислеше много за това, би могла да танцува така отпуснато, както всеки друг на претъпкания дансинг. Не — нямаше да избяга, щеше да им покаже на тях, и на него в крайна сметка, че не е момичето от екрана, правещо всички онези неща.