Сара с усилие върна мислите си към партито, от което току що си бяха тръгнали, припомняйки си всичко, което се случи, след като тя напусна дансинга със Сайръс. Сайръс някой си — какво значение имаше фамилията му, след като тя вероятно нямаше да го види повече? За щастие не се оказа много трудно да се отърве от Сайръс. Изтърканото „О, по-добре да потърся тоалетна, главата ми започва да се върти“ все още вършеше работа. Когато след половин час излезе, чувствайки се и изглеждайки освежена, Сайръс беше изчезнал — вероятно в някой от онези спални с барове със следващата си партньорка по танци!
След това Сара продължи да обикаля наоколо, но по-внимателно, като с времето откри, че партито се беше разпростряло в двора, както и във всяка стая на безразборно построената двуетажна вила. Тя се усмихва и флиртува много, но когато играта загрубяваше, се присъединяваше към друга група, в друга стая. На горния етаж имаше голяма прожекционна зала, която всъщност беше мини кино-театър с подредени в редици плюшени кресла, всяко от които можеше да се отпуска назад — за да е по-удобно, предположи тя цинично! Там я заведе млад мъж на име Вари, който й каза, че е певец.
— Винче получава всички най-нови порно парчета — каза й той. Бари изглеждаше едва ли не облекчен, когато тя не разпозна името му, а тя си отдъхна не по-малко, разбирайки, че и на него името Дилайт Адамс не му говори нищо, макар да й подхвърли небрежно, че е хубаво.
Е — тъй като трябваше по някакъв начин да убие времето и да накара Марко да си мисли, че го е прекарала в леглото, защо не? Гледането на мръсен филм можеше да се окаже поучително, освен това от един поглед разбра, че в този сестра и не участва.
Сара изтрая първия половин час на „Грешници“, горда, че не се въртя твърде много. В началото беше очарована — наистина ли имаше толкова много начини да се прави това? А после, когато актовете започнаха да се повтарят, а диалогът се състоеше главно от пъшкане и стонове, тя откри, че й е скучно. Бари продължи да гледа екрана, но без особен интерес. От някои плюшени кресла се носеше по-тихо пъшкане и стонове. Сара тъкмо започна да изчислява наум колко точно е разстоянието до вратата, когато Бари, който до този момент сякаш не й обръщаше внимание, взе ръката й и я постави върху себе си. Мили боже! — помисли си Сара невярващо, той вероятно би могъл да се състезава с безличния актьор на екрана! И тогава, без никакви предисловия, той попита направо:
— Искаш ли да ми духаш?
Сара категорично дръпна ръката си.
— Не. Трябва да тръгвам. — Е, надяваше се, че никога повече няма да види Бари! Нито някой от останалите гости на партито, особено тримата мъже, които играеха билярд с Марко, когато тя мина оттам.
Сара усети, че отново се сковава от гняв и омраза. Спомняйки си без да иска думите, които я накараха да спре отвън, казани при звука от удара на една топка преди да падне в дупката.
— Дилайт Адамс — не четох ли някъде, че е момичето на Карло?
Единствената светлина в стаята беше точно над зеления плюш на билярдната маса, където беше съсредоточено цялото им внимание — четирима мургави мъже в костюми по поръчка, които сякаш бяха излезли от един калъп. Богати, арогантни италиански магнати, водещи безсъдържателен разговор. И после неговият глас, груб, но режещ като бич, докато обясняваше положението й на приятелите си.
— Сигурно си се объркал, приятелю. Не е момичето на Карло, а моята курва. Държа я… засега.
Тя не искаше да слуша нататък — не й след като той каза… това. Неговата курва — всички грозни, старомодни отсенки на думата и начина, по който той я беше употребил, тежаха като камък в стомаха й. Значи това искаше той да си мислят всички. За такава я смяташе. Беше я завел на онова парти, за да я покаже като най-новата си играчка, като своята… курва. Повдигна й се вътрешно от съзнанието, че всички я възприемаха и говореха за нея по този начин, но с усилие на волята тя успя да изключи всички чувства, освен гнева. Нека си мислят за нея каквото искат — засега!
— Е — приятно ли прекара? — попита я той по време на краткото им пътуване от къщата на Винче до частната му писта за хеликоптери.
— О, да! Срещнах едни от най-страхотните мъже. Не мислиш ли, че Сайръс е очарователен? Но Бари е още по-добър — опа! Фройдистка грешка! — тя се изкикоти, наслаждавайки се на изражението на лицето му преди той да се овладее, изкривявайки устни в грозна усмивка. И ако си мислеше, че с погледа си ще я накара да се свие от страх, тя щеше да му покаже колко греши!