— Като те гледам, бих казал, че си била доста заета — изръмжа той, докато очите му обхождаха грижливо разбърканата й коса и доста размазания й грим (десет минути в тоалетната бяха достатъчни, за да постигне това).
— Е, не ме ли доведе на партито точно за това? Да се забавлявам?
— Разбира се! — Но според нея го каза през стиснати зъби.
След това не разговаряха повече и сега, след доста краткото си съобщение, Марко отново изпадна в мрачно мълчание. За какво мислеше? Вероятно за нови начини да я наранява и унижава. Но този път тя смяташе да обърне нещата в своя полза. Неговата курва, как не! Ами онази, русата? Той беше от мъжете, които сигурно имаха по няколко любовници — и имаше такъв средновековен манталитет!
Справедливият й гняв й помогна да издържи на кацането и влизането в къщата. Сара вървеше до него скована и с изправен гръб, като се правеше че го няма. Но когато вратите се затвориха зад тях и тя понечи да тръгне към стълбите, той я спря, хващайки я за ръката, и я принуди да се обърне с лице към него.
— Предлагам ти да се опиташ да заспиш преди жегата да е станала непоносима. Но ако имаш нужда от нещо, една прислужница ще бъде на твое разположение. — Въпреки безизразния му глас, в черните му дяволски очи проблесна насмешка, когато той усети внезапното стягане на ръката й под пръстите му, които я бяха задържали и още не я пускаха.
— Благодаря. Но това е толкова… средновековно! — Сара не се интересуваше дали изглежда груба. Той често й беше повтарял, че трябва да се научи на обноски, нали? — Жал ми е за бедното момиче, принудено да стои будно цяла нощ да не би на някого да му потрябва нещо! — Тя се опита да се отскубне и усети, че хватката му се затяга.
— Ти определено не ме смяташ за мекосърдечен тип! — изръмжа той, а присвитите му очи се насладиха на объркването й.
— Аз пък не искам да чуя за какъв „тип“ ме смяташ ти, ако това е, което следва! — отвърна рязко Сара, докато очите й мятаха към него изумрудени мълнии. — Ако бъдеш така добър да ме пуснеш, бих могла да последвам съвета ти и да си легна да спя като добро момиченце!
Под светлината на полилея, осветяващ антрето, разбърканата й гъста коса хвърляше огнени отблясъци. Почти равнодушно, действайки чисто инстинктивно, Марко протегна свободната си ръка и усети тежестта на косите й, докато ги вдигаше от тънкия й врат. По дяволите, тази безпътна, алчна малка кучка нямаше право да бъде така изкусителна, дори след като се беше търкаляла в леглото с толкова мъже, колкото беше успяла да намери, за да задоволи страстта си. А продължаваше да си играе с него. Защо по дяволите не направи това, което искаше и не я взе — слагайки край на игричките? Вероятно тя точно това очакваше. Той познаваше много добре нейния вид — жалко, че Карло още не го беше проумял.
— Престани! Не мога да понасям докосването ти! — Подобно на нервна млада кобилка, Сара се опита да дръпне главата си от неканената му ръка, а гласът й се извиси. Не й хареса начинът, по който беше започнал да я гледа — сякаш обмисляше нещо.
— Не можеш ли? — отвърна той подигравателно и за момент устните му се изкривиха в нещо като усмивка. — Мисля, че лъжеш — Дилайт за много мъже! Ти реагира на докосванията ми преди — мисля, че много лесно реагираш на всеки, който използва подходящия начин за възбуждане.
— Ти… ти напълно грешиш! Пусни ме, да те вземат дяволите! — Вбесена, Сара посегна да впие нокти в лицето му, но той без усилие хвана китката й и с кратък смях изви двете й ръце зад гърба й, притискайки противящата се заложница към твърдото си, мускулесто тяло.
— Защо да не проверим кой от нас лъже? — подразни я той, като я държеше здраво и изучаваше зачервеното й, гневно лице.
— Ти… ме отвращаваш! — задъха се Сара, мразейки безпомощната си слабост, докато се бореше с него и усещаше неговата сила и твърдост. — Нямаш ли гордост? Нищо ли не значи за теб, че аз не те искам? Или не можеш да си намериш жена, която те иска? Мразя те, презирам те…
— Млъкни! — в гласа му се долавяше ръмженето на стаения в него, едва удържан звяр, който беше на път да се прояви, така както доказателството за желанието, което изпитваше към нея, се опираше твърдо в бедрото й.
— Млъкни! — повтори той, този път по-грубо, забелязвайки че устните й се разтварят, готови да изригнат гневен протест. — Това, което искам да ти докажа, няма да отнеме много време — малка лъжкиньо, с тези изумрудени очи и изкусително тяло ти очевидно си умираш да се показваш! Снощи на екрана лицето ти в един миг показваше, че натрапчивото присъствие на камерата и екипа вече нямат никакво значение за теб. Ти си от жените, които се ръководят единствено от сетивата си, нали?