Стратегия — предимство — оръжия… Мислите объркано се мятаха в главата й, докато тя продължаваше да крачи из стаята като разярена млада котка, когато внезапно, отвратена от себе си, спря пред високото огледало в златна рамка, откъдето й се намръщи собственото й отражение. Оръжия! Зеленото на очите й сякаш стана по-тъмно, когато ги присви. Дилайт разбира се щеше да знае по инстинкт как да се бори с него. Както щеше да знае и мама Мона. „Но аз се уча!“ — помисли си Сара гневно. „Уча се.“ Тя отстъпи назад и започна да изучава отражението си внимателно и малко критично.
Косата и очите й бяха като на мама Мона, благодарение на която точно този нюанс беше станал знаменит. Нейната коса беше естествена като тази на майка й и доста дълга — стигаше до раменете и гърдите й… Взирайки се в себе си като в непозната, Сара се изчерви, спомняйки си какво я накара да се прибере в стаята си и да потърси успокоение в съня и уединението. Точно като изплашено зайче! Сара въздъхна дълбоко и продължи да претегля наум плюсовете и минусите. Гърдите й бяха хубави, но не така… сочни като тези на Дилайт. Предполагаше се, че мъжете харесват по-големите. Но останалата част от тялото й, прекалено слабо или не — пръстите й импулсивно развързаха връзките от преплетена коприна на копринения й халат и той се свлече на земята. Тънка талия — слава Богу — и плосък корем. И ако на ханша й, както на гърдите й, донякъде липсваше пищност, то поне краката й бяха дълги и стегнати, а задникът й не беше увиснал. „Не е много зле, Сара. Арсеналът никак не е лош като за аматьор.“
Поглеждайки в огледалото, на Сара й се стори, че над рамото й сякаш я следяха очите на загадъчно усмихнатата дама от портрета, което я накара да се обърне, сграбчвайки халата си. В мига, в който направи това, тя се разтревожи от себе си. Наистина! Започваше да прилича на Серафина. Тя си припомни странните й думи:
— Не знам какво е, синьорина, нито защо някои хора чувстват нещо, а други не. Но твърдят, че тук камъните са много стари и заедно с топлината на слънцето са попили много чувства.
Прекалено ангажирана с други неща, тогава Сара просто беше свила безразлично рамене. Е, с всичките тези изследвания на парапсихологията в днешно време тя предполагаше, че всичко е възможно. Силни чувства, които оставят отпечатъка си в атмосферата, а вибрациите им се препредават от дървото и камъка. Или може би малко откачам! — беше си помислила тогава, без да изпитва никакъв страх, след което беше забравила цялата история.
Но сега… Боже мой! — тя се потресе вътрешно — в крайна сметка това беше само портрет! А горката глупава жена, нарисувана там, беше умряла в бедност и мъка — и всичко това заради любов! Сара съзнателно се приближи и се взря в портрета. Бедната млада дукеса, беше ли съжалявала в последния миг за всичко, от което се беше отказала? Дали беше избягала, за да отиде при любовника си или просто е искала да се махне от деспота-съпруг, който постоянно я оставял сама и я накарал да носи медальона му с изображение на вълк, за да й напомня, че е негова собственост? Жената на портрета продължаваше да се усмихва все така загадъчно. Тя беше майката на Марко, а той е бил само на няколко години, когато тя е изоставила него, двореца на дука и тази стая, където вероятно много нощи е заспивала с плач, чудейки се какво да прави. Как са се наслаждавали мъжете на зависимостта и покорството на жените. И още щяха да го правят, ако жените не бяха решили да се освободят от оковите. Но имаше мъже, които все още продължаваха да се държат като в Средновековието! Лицето на Сара стана мрачно. Дали отношението на Марко към жените имаше нещо общо с неговата майка? Той несъмнено приличаше на баща си, който го беше възпитал да се отнася с жените като с домашни любимци или играчки, които лесно се купуваха и също така лесно се изхвърляха. Този мъж сигурно презираше думата „любов“ и когато се оженеше, щеше да го направи по всички „правилни“ причини с изключение на една. Беше очаквал същото и от Карло и най-безскрупулно се беше опитал да уреди нещата според своите виждания.
— Само че — прошепна Сара на глас — аз му попречих, макар той още да не го знае!
Стратегия — беше си помислила преди. Стратегията на любовта беше една, а на войната — съвсем друга. И тъй като между нея и Марко определено нямаше любов… Сара се усмихна дяволито. Проучването беше една от силните й страни, а щеше ли изобщо да се захване някога с това? Да проучи Марко, за да разбере, какво го караше да се държи така. Да научи всичко за него, кои са най-слабите му места, какво харесва и какво не харесва, какви жени предпочита… тя се намръщи, спомняйки си блондинката. Може и да беше звяр, но поне в човешки образ и в бронята му имаше слаби места. Които тя щеше да открие. И да използва така безскрупулно, както той й показа вчера.