Неуместният модерен телефон на поставката до нея иззвъня и я накара да подскочи. Кой…? А после, спомняйки си, че няма външни линии и това е само вътрешен телефон, тя му се озъби. Дали това беше… Да вдигне или не? Но ако това беше той и тя не се обадеше, сигурно щеше нахълта при нея без никакво предизвестие.
Сара грабна телефона, като се забави за миг, за да направи гласа си достатъчно сънлив.
— А-ало? — Не беше никак зле, Сара, помисли си тя самодоволно.
— Не се прави на заспала. Знам кога си тръгна Тереза, а от покрития с плочи двор видях светлината в прозореца ти.
Как мразеше тя този дрезгав, ироничен глас! Пръстите й стиснаха здраво слушалката. — Не си ли помислил, че може би предпочитам да спя на… на нощна лампа?
Той нарочно замълча, с което естествено целеше да покаже неоснователността на твърдението й. После каза:
— Смятах да поплувам в закрития басейн и си помислих, че може да пожелаеш да дойдеш с мен.
Сара положи усилия и успя да прозвучи подигравателно:
— Сама?
— Толкова ли те плаши тази перспектива? — Тя почти си представи саркастичното повдигане на черната вежда преди да чуе отново равния му глас: — Боя се обаче, че всички прислужници си легнаха — и тъй като стаите им са от другата страна на главния двор, аз и ти сме единствените хора в това крило на моя дворец. — Той замълча за миг и Сара затаи дъх. После продължи: — Разбира се само исках да те уверя, че няма да ни смущават, когато отидем да плуваме.
Този път наистина успя да я обърка.
— За какво говориш, за бога? Какво толкова неудобно има да плуваме заедно?
— Предполагам трябваше да се сетя, че плуването без бански — или „голото потапяне“, както чух да го наричат в Америка — едва ли ще те смути, все едно кой е наоколо! Но тук, в Сардиния, сме доста старомодни, както сигурно си разбрала.
— Не! — Избухна тя инстинктивно. Този… този… беше чувала една дума, която съвсем точно описваше мъжете като него, макар че нямаше намерение да я произнася на глас.
— Какво искаш да кажеш с това? Не си спомням да съм ти задал въпрос.
Пламъкът на яростта й надделя над ледения му глас.
— Попита ме дали искам да плувам с теб и отговорът отново е не! — каза Сара отчетливо. А после продължи, за да бъде още по-ясна: — Не съм кукла на конци, която можеш да разиграваш. И не вярвам нито на теб, нито на така наречената ти честна дума!
Стоманената нотка в гласа му би могла да я убие, ако беше нещо материално.
— И… какво е това обещание, което не вярваш, че ще спазя?
Ха! — помисли си тя ликуващо — гейм и сет! А на глас каза с престорена искреност:
— Ами… ами, че никога няма… да ме изнасилиш или… или да ми направиш нещо насила. Или предпочиташ да не си спомняш?
— О, спомням си много добре — изръмжа той, но след това се овладя. — Защо според теб те изпратих непокътната в леглото? И до какъв извод стигаш от факта, че те целунах заради облог?
— Об… облог…!
— Да — облог, който сключих с теб и ти прие, малка лъжкиньо! — Дрезгавия му смях накара Сара да стисне зъби от гняв. — Не те изнасилих, нали? И повярвай ми, нямам никакво намерение да стигам до такива крайности — защо трябва да го правя? А може би се страхуваш от себе си, скъпа Дилайт! Да не би да нямаш доверие на чувствата си, ако плуваш гола с гол мъж? Да не се окаже, че желаеш, копнееш за… акта, който сега предпочиташ да наричаш изнасилване? — Той издаде дълбок гърлен звук на презрително недоверие, след което добави кратко: — Но всичко това е губене навреме! Аз отивам да плувам — а ти можеш да ме придружиш или не, както желаеш!
24
Двете камини в двата края на огромната мраморна зала бяха запалени. Не беше необходимо, но танцуващите пламъци хвърляха приятна светлина, която придаваше дори на бледата кожа на Сара златисто-матов оттенък. Докато вървеше боса надолу по мраморните стълби с широк извит парапет, с всяка стъпка Сара осъзнаваше все по-ясно, че върши нещо, което не е правила никога преди, поема рискове, каквито не се беше осмелила да поеме никога по-рано в сигурния, прозаичен живот, който водеше само до преди няколко месеца. И все пак не си позволи да забави крачка, дори когато плясъкът в басейна спря и тя беше сигурна, че той я гледа.
Нямаше от какво да се страхува! Нямаше нищо грешно или противоестествено в разсъблеченото човешко тяло — а голотата беше далеч по-малко неприлична или… или възбуждаща от оскъдно облеченото тяло, в което все пак имаше някаква тайнственост. Бъди смела, Сара. Мисли за Каузата, в името на която разгалваш девственото си тяло — това тяло всъщност никак не е лошо!