— Е? След като си тук, няма ли изведнъж да си спомниш, че не можеш да плуваш? Ще избягаш ли горе в стаята си, за да се скриеш от големия лош вълк?
С прилепналата по главата гъста черна коса той изглеждаше по-различно, но стържещият глас и мрачното язвително изражение си бяха същите. Да върви по дяволите!
— Че кой се страхува от големия лош вълк? — парафразира Сара елегантно, като захвърли настрана късото кимоно и се гмурна във водата.
О, но това наистина беше страхотно, а тя имаше нужда от раздвижване. Както на тялото, така и на ума, напомни си тя, като измина половината дължина на басейна под вода и изскочи отгоре, заслепена за миг от прилепналите тежки кичури мокра коса.
— Моля те, позволи ми… — Дълги мургави пръсти отметнаха косата й, а Сара вдигна поглед, ритайки във водата, и осъзна, че едва не се беше блъснала в него.
— Благодаря ти! — Като си пое дълбоко въздух, тя започна да упражнява кроула си — в обратна посока. За нещастие, когато се опря до стената, той вече беше там.
— Значи плуваш почти така добре, както играеш тенис! Чудя се в какви други спортове си майсторка!
Каква част от нея можеше той да види под водата? О, по дяволите! Ето че самата тя започваше да разсъждава като истинска викторианка! Сара отметна косата от лицето си с подчертано кокетен жест. Е, тази му хаплива забележка заслужаваше атака с всички сили.
Тя каза свенливо:
— Това си е мой проблем, нали? — И беше възнаградена. Лицето му се вкамени, а той я погледна, сякаш искаше да я удави.
Без да чака да разбере дали наистина ще се опита, тя отново заплува, този път по-плавно, тъй като навикът и тренировката си казаха думата. Тя можеше да играе тенис, да плува и да язди. И в трите беше много добра. Можеше дори да свири сносно на пиано, да издрънка акомпанимент на китара, ако се наложи. Татко беше настоял тя да придобие всички умения на една „дама“ според неговите представи. Но какво би си помислил сега бедният татко, ако знаеше какво е замислила? Излизайки на повърхността в другия край, Сара потрепери от самата мисъл.
— Не може да ти е студено? — Този път злъчния му глас се чу от по-безопасно разстояние. — Но ако е така, бих могъл да сложа още дърва в огъня.
Това означаваше да излезе от басейна, а той очевидно беше без плувки!
— Добре ми е, благодаря! — каза тя бодро.
Очевидно сега беше решил да не й обръща внимание. Докато правеше упражнения за краката, хваната за перилото, което опасваше целия басейн, Сара го чуваше как плува от единия до другия край с резки загребвания и усещаше с тялото си леките вълни и вибрации от преминаването на тялото му.
— Е — на мен ми стига толкова! — Когато Сара обърна глава, той седеше отстрани на басейна с небрежно кръстосани крака, сякаш носеше чифт от онези негови къси панталони с безупречна кройка.
Тя бързо извърна глава и каза леко приглушено:
— Това означава ли, че и аз трябва да изляза? Не е честно, защото току-що дойдох!
— Тогава постъпи, както искаш. А тъй като забравих да си взема хавлия, ще легна тук, пред огъня, за да се изсуша. Не бих искал да те оставям сама, изглеждаш толкова мъничка и беззащитна в тази огромна мраморна вана. Лесно можеш да се плъзнеш на мокрия под или да се схванеш. Ще те изчакам.
Спокойно съобщаване на факта — щеше да го направи разбира се. Кураж, Сара! Тя преплува три дължини на басейна, преди да бъде в състояние да го погледне безгрижно.
Сара излезе от водата и поседя за малко с гръб към него, чудейки се дали е заспал или — гледа. Лека тръпка премина през нея. Можеше ли всъщност да се справи с това?
Огънят зад гърба й внезапно припламна и по стената затанцуваха изкривени сенки. Тя разпозна неговата, тънкото му високо тяло изглеждаше огромно, сякаш се надвесваше над нея. Така ли беше?
Тя почувства облекчение, когато чу гласа му от достатъчно безопасно разстояние.
— Очевидно ти е студено и сложих още дърва в огъня. Ако не възнамеряваш да стоиш там, докато настинеш, предлагам ти да направиш като мен и да се изсушиш на топлината на огъня. Тук дори подът е топъл, а — гласът му стана хаплив — разбира се, имаш думата ми, че няма… да те принуждавам по никакъв начин!
Сара предпочете да не обръща внимание на подтекста на думите му и каза весело:
— Този огън наистина изглежда примамлив!
Докато събираше смелост, поемайки дълбоко въздух, тя усети как той замълча в очакване. В днешно време статуи и картини на голи тела имаше навсякъде. Както и нудистки плажове, голи танцьорки и постери. Постерите й помогнаха да се реши. В крайна сметка тя трябваше да го подмами, за да го отблъсне, когато настъпи часът на истината.