— Би ли ми подал халата?
Просто й се изплъзна от устата! Недоумяващото сумтене, което се разнесе зад гърба й, подейства на Сара като остен и тя скочи на крака и се обърна право към него. В черните му очи се отразяваха червените искри на огъня. Гордостта я накара да остане права малко повече от необходимото. Е, щом иска, нека гледа — по дяволите дебелоочието му — и нека страда за това, което никога няма да има!
С измамно невинно движение Сара вдигна ръце да отметне мокрите кичури от раменете си.
— Боя се, че косата ми никога няма да изсъхне, ако не бъдеш така любезен да ми донесеш кърпа!
— И какво те кара да мислиш, че съм любезен? — Гласът му опъваше нервите й и почти успя да я накара да се чувства несигурна. Но Сара успя някакси да се изсмее обезсърчено.
— Просто опипвах почвата. Предполагам, че трябваше да се досетя, нали?
— Да, така е. — Тембърът на гласа му леко се промени и премина в протяжно гърлено ръмжене. — Но защо не дойдеш при огъня? Стори ми се че потрепери отново, а не искам да се чувствам виновен, че си настинала!
Той, разбира се, лежеше от едната страна на огъня с кръстосани под главата ръце, свил единия си крак. Стараейки се да върви спокойно и небрежно, Сара се опита да не зяпа добре оформеното му мускулесто тяло, докато той лежеше там и я гледаше без всякаква свенливост или неудобство. Но в крайна сметка изпита облекчение, когато най-после коленичи и легна по корем с извърната глава, преструвайки се, че предпочита да изучава пламъците.
В тишината, която легна тежко между тях, Сара изведнъж долови музика. Нежна, лека, като копринена нишка, която се обвиваше чувствено около нея. „Тристан и Изолда“ — любовната тема. Само музиката, без гласовете, които винаги беше смятала за излишни. Определено най-чувствената музика в света. Музика, от която можеш да си загубиш ума.
— Предполагам, че би предпочела рокендрол, но тази музика отговаря на настроението ми тази вечер.
— Ти непрекъснато предполагаш, а всъщност не знаеш нищо за мен. Нищо!
— В такъв случай — ще ми позволиш ли да науча?
— Съмнявам се, че си струва да си правиш труда! — изсумтя Сара презрително. Защо продължаваше да я напада подло?
— Но защо не? Особено след като успяваш да запазиш… тайната си. Заинтригуван съм, признавам си.
— Ха! — Сара беше започнала да харесва този израз, криещ себе си неизчерпаеми нюанси.
— Не ми вярваш? Но има толкова много неща, които бих искал да науча за теб, Дилайт. Например — обичаш ли да те масажират? Оттук гърбът ти изглежда много скован и напрегнат, а това не е хубаво. Виж, тъй като не бях достатъчно любезен да ти донеса кърпа за косата, позволи ми да се реванширам, като ти помогна да отпуснеш всички тези напрегнати скули.
— Аз всъщност не…
Той я прекъсна безцеремонно.
— Лежи спокойно. Това е само масло, което съдържа витамин Е, а казват, че той помага да се запази кожата свежа и млада. — Без да чака отговор, той започна да масажира раменете и врата й с лекота, която я изненада. — Не се тревожи — каза той подигравателно някъде иззад нея — не се опитвам да те възбудя. Искам само да ти стане по-топло и да не се чувстваш толкова напрегната.
Да, бе! — присмя се тя наум. Но след като прецени внимателно шансовете си, Сара реши, че е по-добре да прояви благоразумие… освен това определено беше по-безопасно да си лежи по корем, а не да скача на крака. Както и да е, засега пръстите му я разтриваха напълно безучастно, плъзгаха се от влажния й врат към раменете й и по-надолу, където явно успяваха да открият всички болезнени точки и да премахнат напрежението. Е, докато стоеше далеч от основата на гръбнака й…
— Боли ли те или ти е приятно? — Досега не знаеше, че вълкът можел и да мърка. Да не би да искаше да я накара да свали гарда? — Ето, отново се стягаш — не си ли се научила как да се отпускаш?
— Сигурно би ми било по-лесно, но внезапният ти пристъп на любезност ме кара да бъда нащрек.
— Какъв цинизъм! Обърни се и ще ти докажа, че мога да бъда мил, ако в твоя речник това означава, че трябва да съм напълно безучастен. Да си представя ли, че ти си… любимата племенница, например? Непорочната дъщеря на приятел?
— Господ да помага на племенничките ти, ако имаш такива! Освен това се съмнявам, че имаш много приятели с непорочни млади дъщери!
Тя извика, когато ръцете му стиснаха здраво раменете й, сякаш изпита внезапно желание да блъсне главата й в мраморния под.
— Имаш прекалено остър език, Дилайт, който сигурно ще те вкара в беля някой ден. Имаш късмет, че изтръгна от мен обещание! — Тонът му беше доста заплашителен и тя замълча, стягайки се отново под ръцете му, които бяха достатъчно силни да я разкъсат на две, ако му хрумнеше.