— Колко си… внимателна! Поласкан съм. — Но Сара забеляза, че дори когато легна по корем, както беше направила тя в началото, той я изгледа подозрително с крайчеца на окото си.
Доволна от себе си, тя му хвърли лукава усмивка.
— О, сигурна съм, че имаш на разположение безброй нетърпеливи доброволки. Все пак ще се постарая да направя най-доброто, на което съм способна.
— Благодаря — изръмжа той сухо. — Но ще ти кажа оценката, след като приключиш. Нямам желание да усетя как впиваш нокти в тялото ми!
— О, бих могла да те изненадам и да улуча десетката — нищо не се знае, нали?
— Давай! — Той сви широките си рамене и нехайно положи глава върху ръцете си, сякаш готов за неособено приятно преживяване.
Коленичила до него, Сара едва се удържа да не направи гримаса зад арогантния му гръб. Той беше прав, наистина й се искаше да забие нокти в плътта му, но имаше да доказва нещо. И така, с изненадващо силни пръсти тя започна да масажира врата му, точно както беше направил той с нея.
Маслото, плъзгащо се като гъст мед между дланите й и мургавата му плът, предизвикваше у нея странно усещане — беше едва ли не изненадана от това, което правеше, и от необяснимото удоволствие, което предизвикваше у нея допирът до чуждата кожа и широкия, здрав гръб. Чувстваше играта на стегнатите мускули под пръстите си, сякаш той ту се напрягаше, ту се отпускаше, не съвсем сигурен какво цели тя. Прокара кокалчетата на пръстите си надолу по гръбнака му и отново нагоре, размачка раменете му и веднага плъзна възбуждащо ръце надолу към кръста му — премина смело по здраво стегнатите мускули и се спря почти съзнателно на бедрото му.
— Това масаж ли е? — В гласа му се долавяше леко ръмжене, което този път само я накара да се усмихне. От постоянното му мърдане разбираше, че се опитва да овладее безпокойството, което беше предизвикало докосването й.
— Това оплакване ли е? — Гласът й беше преднамерено провокиращ, а ръцете й изпращаха сигнали нагоре и надолу по твърдото му, стегнато тяло, научавайки всеки път нещо ново, и като усети с върха на пръстите си неволната му реакция, тя започна да изпитва все по-нарастващо чувство за сила.
— Ти… караш ме да те искам. Внимавай!
Мазните й ръце продължиха да се движат все по-уверено по топлата му кожа, а тя отвърна весело:
— Но защо? Ти ми се закле, че мога да имам доверие на дадената ти дума. Искаш ли да спра?
Тя дразнеше, измъчваше, изкушаваше — първокласна кучка, помисли си Марко мрачно. Разбира се, целта й беше да си разчисти сметките с него, а типично мъжката му реакция го поставяше в неизгодно положение. Господи! Как искаше да притисне нейното извиващо се тяло с дълги крайници под своето, докато я накара да признае каква е всъщност — само една евтина мръсница, изцяло подвластна на инстинктите си, която твърде лесно се отдаваше на всеки мъжкар, привлякъл погледа й. Смяташе да остави Карло сам да разбере това… Той се сепна, разгневен от неволната грешка. Смяташе? Смята! Тя може да е много смела, но все пак е жена, слаба като другите от нейния пол — в това число и майка му. Устните му се изкривиха в грозна гримаса, която ръцете му скриваха. Настаняването на Дилайт точно в онази стая беше горчив жест, чиято ирония можеше да схване единствено той. Майка му, избягала със своя любовник-селянин, също беше мръсница. Сродни души. И имаше само един очевиден начин да заличи неприятния спомен и за двете.
Наслаждавайки се на победата си и при все това очарована противно на волята си, Сара не можа да потисне въздишката на изненада, когато внезапно усети китката си в болезнена, непоколебима хватка.
— Достатъчно! — Защо всичко, което той й казваше, звучеше като команда или заплаха?
— Какво ти става сега? Пусни ме, причиняваш ми болка, а обеща…
— Много добре знам какво обещах — изръмжа той. — Но мисля, че се опитваш да ме накараш да премина границата, която ти настоя да поставим. Аз не съм глупаво наивен млад мъж като Карло и обикновено… — Той подигравателно провлачи думата, вдигайки се на колене с едно бързо плавно движение, като продължаваше да я държи като в капан там пред себе си. — Обикновено — продължи той грубо и провлечено, с което я накара да мълчи — не се отказвам от мимолетните удоволствия, предлагани от такива като теб. Затова внимавай да не възприема закачките ти като покана!
Очите му обходиха бавно и внимателно голото й тяло, като се задържаха на гърдите й и тъмния триъгълник между бедрата й — издайническа червенина изби по бузите й при този нахален, поглъщащ поглед.
— О! — Задъхвайки се, Сара се опита да се отскубне от хватката му. — Трябваше да знам, че не умееш да губиш. Първо на тенис, а сега…