— Но кой от нас печели и кой губи? — Гласът му беше груб като докосването на палеца му, който галеше чувствителната вена, пулсираща от долната страна на китката й. — Не искаш ли да разбереш?
— Мисля — трябваше да положи усилие, за да овладее треперенето на гласа си — мисля, че за тази вечер бихме могли да кажем, че сме наравно и… и просто да отидем да си легнем. Престани да ми извиваш ръката — казах ти, че ми причиняваш болка!
— О, да… — каза той замислено, а черните му непроницаеми очи сякаш се наслаждаваха на безплодните й опити да се освободи. — Това да не е още едно от обещанията, които ме изнуди да ти дам? Че няма да те нараня? Не си спомням.
— Пусни! — изсъска Сара гневно в строгото му мрачно лице. — Аз не съм … садомазохистка, ако ти си по тази част!
— А ако беше, смяташ ли, че слабите ти протести биха имали някакъв ефект? — подигра я той. — Мисля, че знаеш не по-зле от мен, че много бързо мога да те накарам да желаеш всичко, което реша да правя с теб — с това стройно, зачервено от огъня тяло, което толкова нахално излагаш на показ!
Дълбоко в очите му проблесна светлинка като тлеещ под струпани въглища огън. Опасно послание, което дори тя, при цялата си липса на опит, разбираше твърде добре.
— Не! — Тя изстреля думата, остра като нож, право в лицето му, изпитвайки неистово желание да го обезобрази, да го нарани. Ако имаше под ръка кинжал, щеше без всякакво угризение да го забие в това твърдо, мускулесто тяло, което толкова лесно можеше да я надвие. — Не — каквото и да направиш, никога не би могъл да ме накараш да те желая! — Тя го погледна гневно с овлажнели очи, блестящи от крайно отчаяние, което съвсем спокойно би могло да мине за омраза. Сякаш не Сара, а някой друг се изсмя грубо и язвително. — Защото — знаеш ли какво? Даже и да ме вземеш, даже да успееш да възбудиш тялото ми, ще трябва да си затворя очите, като си представям някой друг — всеки друг! Разбираш ли? Обичам аз да избирам любовниците си, синьор! А ти просто не си моят тип. Бях ли достатъчно ясна?
В напрегнатата тишина, която се възцари след неистовия й изблик, всичко изглеждаше приглушено, даже дишането й. Сара установи, че буквално не може да откъсне очи от неговите, които станаха твърди като обсидиан. Тя не можа да открие друга промяна в изражението му. Защо не казваше нищо? Защо не правеше нищо? Тя усети, че сърцето й започва да бие лудо и я обхвана страх, че той ще чуе и ще разбере колко всъщност е ужасена от него.
— Не чу ли какво ти казах? — Дори и в собствените й уши гласът й звучеше твърде пискливо и остро.
— О, да. Както сме застанали близо един до друг, бих ли могъл да не чуя? — Тонът му беше любезен. Прекалено любезен, от което на Сара й се прииска да се дръпне уплашено. — А и ти можеш да бъдеш ужасно красноречива и… пряма, когато решиш, нали? Освен това си истинска малка кучка — от онези, които в твоята страна са известни като гадни флиртаджийки. В един момент са възбудени, а в следващия — студени като лед. Всъщност курви по рождение.
Беше невероятно, дори нереално, че той й говореше всички тези грозни, унизителни неща с все същия любезен тон.
Лицето на Сара гореше, а също и тялото й. Бори се с него, каза й вътрешният й глас. Бори се с всички средства, иначе той ще те победи и унизи — точно това се опитва да направи, като казва онези неща и наблюдава реакцията ти с онази студена, жестока усмивка, която всъщност е само леко свиване на ъгълчето на устата му, а не истинска усмивка… Беше я нарекъл курва! Отново.
— Ако наистина бях… каквато ме нарече, бъди сигурен, сеньор, че не би могъл да ме купиш на никаква цена! И може да си сигурен също, че бих дала на всеки мъж, който наистина ми харесва, ако ще да е боклукчията!
— Започвам да разбирам, че въпреки това хубаво тяло, което ти е спечелило слава, ти съчетаваш всички най-лоши женски черти! Да ги изброя ли?
— Не искам да те слушам повече. Пусни ме, казвам ти!
Той продължи настойчиво, сякаш не беше чул протестите й:
— Имаш твърде избухлив характер и злостен език и не е зле да укротиш и двете, ако изобщо искаш да задържиш някой от многобройните си любовници повече от ден-два. Освен това очевидно си и студена, пресметлива, лицемерна малка…
— А ти не си нищо друго освен един… един надут задник! Изучаваш ме през мръсния си микроскоп с онзи непоносимо съднически поглед, докато през цялото време… — Сара млъкна, ужасена от подтекста на това, което почти каза.
— През цялото време… какво? Трябва да се научиш да довършваш изреченията си. — В измамно равния му тон се долавяха остри нотки.
— Когато спреш да ме държиш тук да слушам обидните ти изявления, наистина искам да си тръгна. Става ми все по-трудно да стоя коленичила на този твърд, студен под — освен ако намерението ти не е било да ми наложиш покаяние за предполагаемите ми грехове?