Този път Марко не се опита да заглуши грозната ругатня, която се изтръгна от него, докато грубо и безцеремонно я изправяше на крака. Той очакваше едва ли не Сара да се олюлее и да политне към него, но тя, дяволите да я вземат, като котка запази равновесие без всякакво усилие, гледайки го с онези очи, подобни на късчета зелено стъкло, хвърлящи златисти отблясъци на светлината на огъня. Кой би могъл да разбере очи като нейните — или да прозре какво се крие зад тях?
Очи на истинска кокетка — на блудница по рождение. И тяло, което напълно им подхождаше, както той не бе могъл да не забележи — и да не откликне. Пресметлива? Точно така, беше пресметлива. И напълно лишена от морал, наред с всичко останало. Кучка и богиня! И — покаяние ли беше казала?
— Боя се, че покаяние има само за искрено разкаялите се. Но само преди по-малко от сто години бих ти наложил нещо повече от официалното покаяние, повярвай ми!
Не й хареса как гласът му премина в дълбоко ръмжене накрая, нито зловещият поглед, който й хвърли. Но поне най-после пусна китката й, която я болеше, и Сара се опита да изобрази равнодушие, докато я разтриваше, като в същото време леко се отдръпна.
— Няма нужда да навлизаш в подробности, благодаря! Предполагам, че би ме хвърлил в тъмница или нещо не по-малко средновековно и би ме подложил на страхотни мъчения, докато накрая не си призная всички въображаеми грехове, в които ме обвиняваш. — Тя потрепери театрално и добави: — Мога само да благодаря на бога за прогреса! Стигнала съм доста далеч, скъпи!
Това беше идеалната реплика за сбогуване. Едновременно елегантна и изпълнена с достойнство — само ако можеше да си намери халата.
— Радвам се да го чуя! — каза той сухо и добави с фалшива любезност: — Търсиш ли нещо? Това?
„Това“ се оказа липсващият халат, който той бързо смачка на топка и й подхвърли толкова небрежно, че тя трябваше да се върне няколко крачки назад, за да го хване. Точно каквато беше целта му, разбира се!
Плясъкът от скока й във водата още отекваше в ушите й, когато тя се гмурна, изскочи задъхана, за да чуе грубия му смях и се гмурна отново. Този път не се показа на повърхността. Плуването под вода я беше научило да задържа въздуха си доста дълго, а в басейна нямаше осветление. Ако той си помислеше, че си е ударила главата в ръба и е зашеметена, щеше ли да скочи след нея или щеше да я остави да се удави?
Тя беше почти накрая на възможностите си, когато го чу да се гмурка, и веднага се изстреля на повърхността близо до стената и изскочи от водата почти само с едно движение.
Надут, арогантен кучи син! Сара се надяваше да остане дълго под водата, търсейки я. Достатъчно дълго, за да се уплаши от перспективата за разследване на убийство — или сам да се удави.
Тя се беше изправила и тичаше леко към стълбата, без да смее да се обърне, когато гневният му глас я стресна.
— Много умно постъпваш, като бягаш от мен, ти, измамна малка кучко! Ако ми беше в ръцете, нямаше да се наложи да се преструваш, че се давиш!
Сара продължи да се движи, предоставяйки този път на него последната дума. Едва се удържаше да не погледне неспокойно през рамо, докато бързаше нагоре по мраморните стъпала, чийто хлад усещаше с босите си крака. Във внезапно обзелата я сляпа паника тя се подхлъзна и на два пъти едва не падна, преди да достигне до съмнителното убежище на стаята си и да се облегне задъхана на вратата. Едва тогава си спомни, че не може да я заключи.
26
По-късно Сара не можа да си спомни колко време беше прекарала, взирайки се в тежката дървена врата, през която той можеше да влезе всеки момент — да наложи отмъщението си. Ами ако го стореше? Първото нещо, което направи, след като си пое дъх, беше да грабне захвърлената си нощница и да я нахлузи през главата. Отново погледна съкрушително към вратата. Толкова с la dolce vita! Голото къпане в мраморен плувен басейн с италиански дук, който беше убеден, че може да нарушава всички правила, когато това му е изгодно, определено не беше за нея! Всъщност, ако изобщо имаше ум, никога нямаше да се остави да я въвлекат в цялата тази бъркотия!
Чифт масивни свещници от абанос и сребро стояха от двете страни на едно от украсените с орнаменти огледала в стаята и Сара взе единия. Ако той посмееше да отвори тази врата, тя щеше без колебание да му строши главата и да понесе с радост всички последствия. Отвлечена девица защитава честта си на живот и смърт!