Най-после устните й се изкривиха в усмивка и тя започна да се чувства малко глупаво, стоейки там, готова за битка. Бавачката Стагс винаги я беше предупреждавала, че има склонност прекалено да драматизира нещата, а кой я познаваше по-добре?
— Боя се, че в това отношение, госпожице Сара, сте точно като майка си. Хайде, защо според вас бедният господин Мийкс е един от онези масови убийци! Честно!
Споменът за неодобрителното сумтене на бавачката й помогна най-после да си възвърне реалната представа за нещата. Ако я беше последвал, той отдавна щеше да е нахлул през онази врата. Може би и него със закъснение го е осенил здравият разум.
Тя усети как я обхваща внезапната умора, идваща след спада на напрежението. Утре ще вземе мерки да се измъкне от това непоносимо положение, а ако той не я пуснеше, винаги можеше да се обърне към вездесъщия Анджело, който с готовност беше предложил да я заведе при майка й. Тя имаше чувството, че въпреки леката си безцеремонност Анджело всъщност доста добре се справя с всичко. Имаше вид на човек, който умее да оцелява.
Утре наистина трябва да помоли Серафина да й нарисува нещо като карта на този приличен на развъдник за зайци дворец на дук Ди Кавалиери. Утре — то сигурно вече бе настъпило — и о, колко бе уморена! Толкова изтощена, че имаше чувството, че вътре в нея костите й се разтапят и повече не могат да я държат права.
Сара изгаси светлината и почти се срути в леглото. Беше оставила отворени сгъваемите жалузи, които водеха към терасата — леко раздвижване на въздуха й напомни това, но тя вече беше почти заспала.
Сънят беше желана тъмнина — убежище от всякакви мисли — уютно небитие. И тогава дойдоха сънищата, които я накараха да се върти тревожно в леглото, чудейки се защо някой сякаш се опитва да я попита нещо, което не може да чуе, като повтаря въпроса отново и отново с беззвучно движещи се устни. Колко обезпокоително! Да не я вземаха за глуха, която чете по устните? И защо трябваше да я разтърсват така силно, за да я накарат да разбере?
— О, престанете! — звукът на собствения й глас почти я събуди.
— Проклятие! Защо по дяволите носиш тази глупава дреха? Ако не ми помогнеш да я съблека, кълна се, че ще я разкъсам, моя дваж проклета Дилайт!
О, господи — тя познаваше този глас! О, не! Тя нададе сънлив протестен вик, когато една ръка се пъхна под рамото й и я повдигна, докато в същото време някой грубо издърпа нощницата й. После я остави да падне на леглото и от раздрусването тя се събуди.
— Какво — какво правиш? Как смееш…!
— Мисля, че вече ти казах, нарича се droit du seigneur. В местния диалект също има подобен израз, в случай че искаш да…
— Махай се оттук! Ти… ти обеща, помниш ли?
— Говориш като малко дете! Какво те кара да мислиш, че ще спазя обещанието си? — С нарастващо чувство на страх Сара осъзна, че той почти е легнал върху нея. И лицето му беше твърде близо до нейното — толкова близо, че усещаше топлината на дъха му и мириса на алкохол. Тя потрепери.
— Ти си пиян, нали? Трябвало е да се напиеш, за да добиеш смелост да дойдеш тук горе и да ме изнасилиш! Правото на господаря, хайде де — у теб няма никаква почтеност нито… култура! Ти си една закърняла издънка на онези твои предци-пирати, които идвали тук да грабят, да изнасилват и да отвличат в робство жените! Ти…
— Никога не съм обещавал, bella mia, че няма да се опитвам да те съблазня! — Той докосна за миг шията й с устни и тя едва не извика. — И да… леко съм пиян, разбира се. Защо не? Мислех си, че виното ще ми помогне да заспя, но вместо това започнах да си представям теб, магьоснице. Караш ме да те желая, въпреки че те презирам и знам каква си. Въпреки че често почти те мразя.
Той заговори на италиански и Сара долови в гласа му нотка, която я накара да започне да се съпротивлява. Той беше дошъл, твърдо решен да я обладае! А сега й говореше с онзи груб глас, като стомана и кадифе, който сякаш стържеше по нервите й. Дразнещ като усещането за тялото му върху нейното, с онази различна структура на космите и кожата, по мъжки грубо, от което тя инстинктивно се плашеше.
— Върви си, моля те… просто спри и си върви!
Сара се ненавиждаше, задето беше принудена да се моли с онази нотка на отчаяние в гласа, но не можа да не реагира с обичайния ужас на девственица, когато ръката му започна да я милва бавно и възбуждащо.
— Мислех, че обичаш да те масажират. Престани да се извиваш така необуздано, миличка, освен ако не искаш да си помисля, че вече си възбудена.
Тя на свой ред започна да го удря, хълцайки едновременно от ужас и гняв.
— Баста! Какво има сега? Престани — не обичам белезите от нокти като доказателство за страст. — Той изръмжа, хващайки във въздуха двете й китки. — От съпротивата ти човек би си помислил едва ли не, че си изплашена девственица, а не съблазнителна хетера, която изпитва удоволствие от това, което прави.