Тя все още се носеше, лека като перце, когато го чу да й казва нещо, което всъщност не достигна до съзнанието й, нито пък имаше някакво значение, не и в този момент. Сара унесено зарови лице в рамото му, като мърмореше сънливо, докато се сгушваше по-близо до него, прегръщайки го по-здраво.
Беше казал нещо, но на италиански — можеше да бъде „лека нощ“ или даже „утре“, дума, която италианците много обичаха да употребяват, особено към любовниците си. Без да съзнава, тя беше започнала да се усмихва насън. Любовница. Кой би помислил, че тя наистина е нечия любовница! На Марко, по-точно, и че всъщност цялата работа е много странна, защото в началото тя го мразеше.
Следващото нещо, което Сара усети, беше слънцето, притискащо клепачите й с горещи, ярки пръсти. А после чувство на загуба.
Беше ли сънувала всъщност? Сара протегна колебливо ръка, напипа само възглавница и се намръщи. Сън? Но когато размърда тялото си, една необичайна болезненост я накара да примигне — очите й се отвориха широко и примижаха срещу слънцето, което струеше през оставената от нея пролука в завесите. С приглушен стон тя се обърна на другата страна и видя празното място до себе си.
О, по дяволите! Не искаше да мисли за това, не още, но не можа да спре внезапния прилив на спомените. Като се протегна почти несъзнателно за възглавницата, Сара я притисна към гърдите си, сякаш за по-голяма сигурност, а очите й се взряха невиждащо в стената. Значи накрая взе и го направи, но колко странно, че точно с Марко, когото беше твърдо решена да ненавижда още преди да се запознае с него! Марко, единственият мъж, когото познаваше, който можеше да я прелъсти с целувка — да я превърне в такава, каквато я иска, каквато очаква да бъде. А продължаваше да я мисли за друга. Дилайт, сестра й, чието име мълвеше в ухото й и срещу устните й, докато любеше нея, Сара. Обикновената Сара, която винаги е била доста праволинейна и не беше от жените, които мъжете намираха за възбуждащи, освен ако не играеше роля.
Какво, по дяволите, щеше да прави сега?
Част от нея, наследена от баща й, беше научена да бъде практична и прагматична. Внимателна. Но у нея имаше нещо и от майка й, цялата онази страст и безразсъдност, която тя и те се бяха опитали да потиснат. Защо? И за какво?
Сара протегна ръце над главата си и усети как при спомените я обзема чувство на сладка премала. Може би тя, а не сестра й заслужаваше всички онези неща, които той беше казал преди. В този момент тя определено не чувстваше нито съжаление, нито вина. Той беше пожелал и беше любил Сара, все едно дали знаеше или не! Но тя знаеше — с всяка трептяща частица от тялото си и без нито капчица срам.
Станалото станало. Отсега нататък можеше само да продължи напред. Тя си помисли за тялото на Марко и за плавната игра на мускулите под загорялата от слънцето кожа… под ръцете й. Изчервявайки се, тя си спомни как пръстите му изучаваха и най-интимните части на тялото й, като откриваха неща, които и на нея не й бяха известни. Сега, когато вече знаеше, Сара се раздвижи неспокойно в разбърканите чаршафи. Той си беше тръгнал заради прислугата, разбира се. Но кога ще се върне?
27
Едва след известно време в ума й започнаха да се прокрадват съмнения, а заедно с тях се появиха и известни наченки на здрав разум, който тя беше изгубила снощи заедно с досадната си девственост. Щеше да й бъде безкрайно неудобно да се изправи пред Серафина, като знаеше, че строгата икономка веднага ще разбере какво се е случило снощи. Сара не можа да не направи гримаса. Беше помислила да изпере във ваната изцапаните чаршафи и да ги простре на балкона да съхнат. Но за нещастие Серафина беше влязла още докато ваната се пълнеше и беше взела всичко — включително и захвърлената нощница със скъсана връзка, която лежеше в другия край на стаята, където беше запратена. Сара се изчерви като тийнейджърка.
Обикновено безучастната икономка беше проявила достатъчно човечност и обичайното й каменно изражение се беше сменило, щом очите й се спряха на чаршафите, които Сара тъкмо сваляше от леглото. Но когато отново вдигна очи към зачервеното лице на Сара, те не изразяваха нищо, даже и когато Серафина каза неодобрително:
— Няма защо синьорината да се занимава с тези неща. Аз самата ще се погрижа да сменя чаршафите ви. — Като чу шума от водата, течаща във ваната, Серафина поклати глава. — Ако ми бяхте позвънили, синьорина, щях да дойда да ви приготвя ваната. В бъдеще ви моля да ми звъните, когато сте готова сутрин, и аз лично ще идвам.
Не бяха толкова думите, които беше използвала икономката, а тяхното значение, помисли си Сара сега, докато се опитваше да се отпусне в уютния, парфюмиран разкош на своята вградена в пода мраморна вана. Без да споделя мислите си, Серафина мълчаливо беше приела промяната в положението на Сара. Отсега нататък самата Серафина щеше да се грижи за стаята и дрехите на Сара, както и за сутрешната й вана… Сара се усмихна печално на трептящото си отражение в замъгленото огледало. Как я беше нарекъл през нощта? Хетера! С глас, много приличен на ръмжене. Е, сега вече определено би трябвало да се чувства като хетера, предположи тя. И в следващия миг се зачуди още колко жени е държал в тези апартаменти, за да изпълняват прищевките му и да му доставят удоволствие. А щом са му омръзнели, ги освобождавал — без съмнение с малък подарък като някое скъпо бижу или нова кола.