Е… помисли си Сара лекомислено, бих се съгласила на кола! А после се зачуди защо не се чувства толкова лекомислена.
В крайна сметка — къде беше той? Беше нахълтал в банята й преди, когато тя просто го ненавиждаше, а сега… о, по дяволите! Трябва да престане с това. Трябва да гледа на всичко хладнокръвно и логично, така както вероятно би погледнал той. Беше се съпротивлявала упорито и това беше възбудило интереса му, но сега, след като беше спечелил, имаше голяма вероятност вече да не я иска. Ако пък я искаше… Сара се потопи по-дълбоко във водата, като й се щеше да се научи да не се изчервява. Снощи той определено я желаеше!
Тази мисъл й припомни всичко, което се беше случило миналата нощ, събуждайки току-що опознати чувства, които опънаха нервите й… и Сара се докосна внимателно, почти учудено. Там — където снощи беше той. Все още усещаше лека болка, чувствителност, но… о, господи, как биха могли медицинските брошури „Как да“, които днес всички четяха, да подготвят някого за действителността и чувствата? Като да загубиш контрол и всякакви задръжки, да желаеш абсолютно всичко, което се случва с теб…?
Несъзнателно притвори очи от чувствеността на спомените. Само за да ги отвори рязко при звука на гласа, който се обърна към нея някъде отгоре.
— Надявах се, че съм успял да те задоволя поне за малко! Но ето че те намирам потопена до шията в топлата вода, с това унесено изражение, да се задоволяваш само с помощта на собствената си ръка! Кого от всичките си любовници си представяше този път?
— О! — Ръката на Сара се вдигна към лицето й, сякаш би искала да го закрие от погледа си, както стоеше там, все още в костюма си за езда — с широко разкрачени крака в прашни ботуши и подигравателно изражение на мургавото си сардинско лице. — Аз, разбира се, не… — започна Сара възмутено, но той я прекъсна.
— Но, моля те, не спирай! Беше истинско удоволствие да те гледам с този отпуснат, потаен израз на лицето и леко разтворени устни. — Той се изсмя със своя груб, дрезгав смях на изражението й и ярката червенина, избила по влажните й скули. — О, стига! Да не вземеш да се преструваш, че не знаеш, че като гледат жена да прави със себе си това, което правеше ти, на повечето мъже — вие имате израз за това — а, да, тутакси им става?
О — но тя трябва да беше полудяла! Да му позволи да постигне своето и в същото време да си мисли, че вече не го мрази. Докато се опитваше да измисли достатъчно унищожителен отговор, той клекна, подпирайки се на токовете на ботушите си, като продължаваше да я гледа с полупритворени очи, които не издаваха нищо от чувствата му.
— Надявам се, че не съм те разсеял. Който и да е този твой въображаем любовник, изразът на лицето ти определено говореше, че си прекарваш добре!
Това й дойде прекалено! И ако той си мислеше, че вече всичко ще става, както той иска, ще разбере, че греши!
Сара изкриви устни във фалшива усмивка и каза с цялата чистосърдечност, на която беше способна:
— О, но аз винаги си представям нещо като събирателен образ на мъжа, ако разбираш какво имам предвид. Просто вземам най-добрите неща от всичките си любовници и… ги сглобявам! — Усмивката й стана сияйна, когато забеляза как той свежда поглед. — Но какво правиш тук, за бога? Мислех, че може да си… излязъл, както обикновено правиш по това време на деня.
Решавайки да не обръща внимание на контраудара й, Марко сви рамене, като продължаваше да я изучава намръщено с тревожен поглед в присвитите си очи.
— Чудя се как си успяла да научиш толкова много за действията ми! — изръмжа той. — Надявам се, че веселите прислужнички не са се разприказвали твърде много! — Подтекстът на думите му я накара да присвие устни, а той продължи със същия ленив тон, който винаги я заинтригуваше и разяряваше едновременно: — А колкото до това, защо съм тук сега… е, ти как мислиш?
О, ама той беше истински звяр! Но този път, дяволите да го вземат, нямаше да я придума с цялата онази смесица от обиди и любовни думи и с проклетите си ръце с дълги пръсти, които дяволски добре знаеха как да възбудят тялото на една жена така, че изобщо да не я интересува какво се случва с нея.