Сара каза много студено:
— Още не съм приключила с къпането — ако нямаш нищо против! Всъщност смятам да кисна тук с часове. Затова, ако обичаш…
В гневните си мисли тя го прати по дяволите, докато на Марко му хрумна дяволска идея, на която не можа да устои.
— Мисля, че това е великолепна идея! — каза той спокойно, като започна да събува ботушите си. — Ти си изобретателно малко дяволче, нали? И, слава богу, не се преструваш, че имаш определени задръжки като някои жени. Ти си честна поне за начина, по който живееш живота си!
В този момент Сара избухна. Беше прекалено — първо напрежението от миналата нощ и цялата странна смесица от непознати й до този момент чувства, а сега… сега, след всичко, което й беше сторил и я беше накарал да прави, той се осмеляваше отново да се изправи пред нея и да я тормози.
— А ти си едно… едно високомерно копеле! — изкрещя му, изненадвайки себе си.
— Така ли? — Вече беше свалил ботушите и ризата си, а едната му ръка посягаше към колана на панталоните, когато се спря, за да й отговори: — Предполагам, че всеки, който е чувал историята за разгулността на майка ми и резултатите от нея, има такива подозрения. Но те уверявам, че доколкото знам, съм роден от краткия, но законен съюз между баща ми и моята… майка.
Говореше сухо и безизразно, но Сара примигна от едва потисканата ярост, с която той измъкна колана си от гайките и го запрати зад себе си. Искаше й се той да не я гледа така напрегнато, сякаш преценява какво би могъл да направи с нея в следващия момент.
Въпреки решимостта си да не се плаши, Сара установи, че облизва внезапно пресъхналите си устни и заеква.
— Аз… не исках… аз не искам…
Когато той свали панталоните си, тя инстинктивно извърна поглед.
— Няма нужда да се преструваш. Прислужниците обичат клюките и съм сигурен, че бързо си разбрала чии бяха някога тези стаи. — Тя усети милувката на раздвижилата се вода и разбра, че той е влязъл при нея — внезапно я обхвана паника и желание да избяга.
— Аз… аз наистина мисля, че доста дълго стоях тук. Започвам да се чувствам замаяна… — Тя бързо излезе от водата и се обърна, за да избяга, но ръката му се стрелна и я сграбчи малко над глезена, задържайки я опряна на ръце и колене.
— Много предизвикателна поза — похвали я той с насмешка. — Някой ден смятам да проуча всички възможности, които предлага. Но засега — искам те обратно във водата. Това ми напомня за всички неща, които исках да направя с теб снощи в басейна… — От особения дрезгав тембър на гласа му по гърба й пропълзяха странни тръпки на почти боязливо очакване и за да се пребори с това чувство, Сара се опита с да се изплъзне с ритане от хватката му.
— Престани! Казах… току-що ти казах, че се чувствам замаяна…
— Ти не се чувстваш замаяна. Защо не спреш да играеш тези глупави игрички? Гласът му стана по-дълбок, почти гневен. — Желая те — успя да постигнеш това с дразненето и номерата си! Имах те — а продължавам да те желая. Така че можеш да дойдеш при мен, освен ако позата, която си заела, не означава…
— Означава само, че се опитвам да се отърва от теб! Какво те кара да мислиш, че можеш да нахълтваш тук, когато ти скимне, и да очакваш, че ще бъда готова да… да те обслужа? Аз не съм твоя собственост като онези нещастни жени, които твоите предци-грабители купували на пазара за роби.
Пръстите му се стегнаха неумолимо около глезена й и Сара разбра, простенвайки наум, че той не й предоставя никаква друга възможност освен да се подчини на желанията му.
— Хайде! Не ти ли е студено там? Или се мусиш, че още не съм платил истинската ти цена? Мога да си те представя на подиума на някой от оживените пазари в Мароко или Алжир — как те показват гола на всички потенциални купувачи! Мислиш ли, че би се свила пред алчните им погледи или би стояла изправена и горда от прекрасното си тяло?
— Стига си говорил така! О, добре — престани да ме дърпаш — мога да вляза обратно и сама. — Тя се нацупи, а зелените и очи станаха матови като нефрит, когато го погледна с неодобрение.
Каква упорита малка кучка, помисли си Марко, а после за своя изненада се зачуди какво точно става в главата й. Обезпокоен, той побърза да отпъди тази мисъл. Защо, по дяволите, трябва да го е грижа какво става в ума й, когато това, което искаше от нея, се намираше между дългите й красиви крака, които можеха да режат водата като нож и да я носят от единия до другия край на тенис-корта, за да върне и най-невероятните му сервиси? Да я вземат дяволите, тя нямаше никаква причина да проявява капризи като някоя неблагоразположена девица!