— Фурия! Мегера! — Проклинайки я едновременно на английски и на италиански, той се подпря на лакът и я погледна намръщено. — Мисля, че те предупредих да внимаваш с тези твои остри нокти! Как ще обясня тези белези на другите си жени?
Сара почиваше със затворени очи и с тяло, преливащо от всички възможни усещания за задоволеност и пълнота. Но както обикновено думите му, ако не гласът му, сякаш винаги имаха за цел да я дразнят. Други жени! Осмеляваше се да говори за други жени сега? Особено след страстните, невероятно чувствени неща, които й нашепваше във ваната, и после, когато я отнесе обратно в леглото, за да я люби бавно още веднъж?
Без да мърда, тя устоя на изкушението да отвори очи и да го изгледа гневно.
— Имаш предвид, че никоя от тях не е страстна като мен? Всичките ми други любовници се правят на поласкани, че могат да ме доведат до такава… самозабрава.
— Значи аз също трябва с гордост да нося на гърба си трофеите от тази необуздана страст, която е толкова лесно да се събуди в теб? Горкият Карло!
Горкият Карло, наистина. Как беше посмял… особено след като се предполагаше, че Дилайт и Карло са сгодени и влюбени.
Отваряйки очи, тя се сблъска с опасното изражение в неговите, които я гледаха накриво, но все пак каза весело:
— О, на Карло много му харесва. И може да събуди в мен много повече необуздана страст от всеки друг — точно затова реших, че Карло е единственият мъж, заради когото бих могла да се откажа от всички останали!
Колко кристално чисти и невинни бяха измамните й зелени очи, които вдигна към него, докато изговаряше яростните думи! С неистово усилие той се удържа да не я удуши и накара да замлъкне още в този миг, макар че не можа да устои и впи пръсти в раменете й, разтърсвайки я с такава сила, че в погледа й проблесна уплаха.
Той заговори през стиснати зъби, сякаш я шибаше с всяка дума.
— Карло! Боя се, че е по-добре да се откажеш от идеята да се омъжиш за Карло или да имаш нещо общо с него — или с когото и да е друг в този смисъл! Знам каква разпътна кучка се крие в изобретателното ти мозъче, но нека те предупредя, че смятам да те задържа тук като моята нова дрънкулка — моята курва и играчка, до деня, в който ми омръзнеш. Но дотогава бъди сигурна, че няма да легнеш с друг мъж освен мен, ще си тук, на мое разположение, както и когато аз пожелая! Разбираш ли?
Сара имаше чувството, че главата й всеки момент ще се откъсне, и в пристъп на самозащита започна да дере лицето му до кръв.
— Не… спри… не, по дяволите!
В следващия миг тя почувства внезапна заслепяваща болка, пред очите й притъмня и затанцуваха светлини — едва след известно време осъзна, че той я беше зашлевил през лицето, отмятайки главата й встрани.
— Много често съм те чувал да казваш, че съм атавистична издънка на своите мавритански предци — стържещият му глас достигна до нея през внезапния порой от сълзи, които тя не успя да удържи. — И сигурно си права. Не трябваше да дърпаш дявола за опашката, любима, ако не си била готова за последствията.
— Няма пък! Не можеш да ме накараш — няма да бъда твоя… твоя заложница и робиня!
— Уверявам те, че ще бъдеш това, което аз реша! — предупреди я той мрачно. — А ако ме принудиш, няма да се колебая и като своите предшественици ще те завържа за ръцете и краката на това легло и ще направя каквото си поискам с това бяло, гърчещо се тяло. Но може би точно това искаш? — Гласът му се беше превърнал в нисък, дрезгав, коварен шепот, който я накара да потрепери. О, господи — той наистина щеше да го направи!
Тя се опита да отхвърли ужасяващата мисъл, протестирайки през сълзи.
— Не! Те ще разберат — прислугата… всички! Че ти се налага… да задържиш любовницата си със сила. Карло ще разбере — аз ще му кажа и той ще те намрази завинаги. Ще кажа на всички — на всички вестници… на Интерпол…! Аз ще… ще…
— Много добре знаеш, че няма да направиш нищо подобно, нали? Каквато си страстна малка лицемерка! — Все още хълцайки, тя направи безполезен опит да се измъкне от хватката му. — Ще се наслаждаваш на всяка минута и всеки час от… принудителното си затворничество тук и накрая вероятно ще ме умоляваш да ти позволя да останеш — след като ти се наситя.
Негова играчка… дрънкулка… оставена тук, за да я използва…! А ако не се подчини, ще я обладае завързана и безпомощна, както му дойде на ума…