— Мразя те, мразя те! Даже ако ме… принудиш… никога няма да престана да те мразя!
Тя нададе един последен, отчаян, нечленоразделен вик на ярост и безсилие, преди той да премине, необяснимо как, от жестокост към престорена нежност, успокоявайки я с хилядите си целувки, които затвориха устата й и с възбуждащо интимното докосване на ръцете си, бродещи собственически по боязливо тръпнещото и тяло.
— Ах, скъпа! Защо събуждаш с язвителни думи яростта ми? Съжалявам, че те ударих толкова силно, че те разплаках… Да направя ли нещо за компенсация? Да?
Устата му беше толкова близо до нейната, че Сара почти усещаше докосването на устните му. Как се беше превърнал толкова бързо от див звяр в нежен любовник? Тя не желаеше милувките му, целувките му, докосването му, но той вече й беше показал с презрение колко малко значат за него възраженията й. Дори ако сега започнеше да се бори с него, той скоро щеше да я докара до безпомощност.
— Мила… миличка… точно така… нека ти покажа колко много те желая… не бъди толкова скована!
— Не… не!
Но отчаяните й протести прозвучаха единствено в съзнанието й, когато той започна да изследва тялото й с устни и език — мъчително бавно пътешествие, при което изучаващата му уста спираше, смучеше и хапеше най-чувствителните й интимни места, докато тя загуби способност да разсъждава и започна да се извива и гърчи под него, а съзнанието, задръжките и здравият разум я напуснаха и тя откликна на ласките му, остави го да я целува където иска, да прави каквото иска, докато — с ръце, вплетени в косата му — усети пронизващия му език в себе си и триенето на наболата му брада в най-чувствителната от всички точки, което я прикова там, докато тялото й се извиваше конвулсивно в спазми, които сякаш нямаха край, и тя изкрещя, без да знае, в агония, екстаз и първично удовлетворение.
След това тя лежеше неподвижна и отпусната, сякаш беше изгубила съзнание, всичко се въртеше, въртеше… тя се връщаше бавно и неохотно към реалността и това, което той беше направил с нея. И дори когато настъпи пълното осъзнаване, тя беше твърде уморена и изтощена, за да му отдава значение.
Не и когато той премести тялото си върху нейното, а тя усети за миг своя вкус върху устните му, преди той да зашепне дрезгаво и неясно в ухото й думи, някои от които разбираше, а други не — и още по-малко, когато той с тласък влезе в нея и започна да се движи все по-бързо и енергично, докато внезапно зарови лице в разбърканите й коси и тя чу краткото дрезгаво „Боже!“ и усети потреперването на тялото му, чувствайки как той почти до болка нараства и пулсира в нея.
В полусънното си, отпуснато състояние тя не разбра кога той я остави, замествайки топлината на своето тяло върху нейното с един чаршаф.
— Ще ти се обадя скоро, моя малка робинке! — прошепна той с почти нежна нотка в грубия си глас, а ръцете му отмахнаха влажната от пот коса от лицето й. — А дотогава бъди добра!
Отново си беше отишъл от нея, защото поне той беше свободен да го направи, и сега започна очакването… У нея не беше останала достатъчно енергия, за да може умът й да формулира протести. Когато обърна главата си на главницата, усети изтръпналата си буза гореща и подута. Не мисли — още не се опитвай да мислиш! — заповядваше й вътрешният й глас и тя с готовност и дори с нетърпение потъна в забравата на съня.
Защо не можеше да заспи завинаги? С изгрева на слънцето щеше да се наложи да се изправи пред твърде много неща, за които би предпочела да не мисли. Слънцето? Стаята беше обляна от светлина, струяща през широко разтворените капаци на прозорците, а приятният аромат на кафе подразни ноздрите й.
— Съжалявам, че ви будя, синьорина. Но господарят реши, че вероятно ще пожелаете да закусите, преди да ви вземе на езда. — Серафина погледна многозначително към окъпаната в слънце тераса, когато Сара, която се беше надигнала рязко в леглото, грабна края на чаршафа и прикри голотата си. — Ако седнете по-изправена, синьорина, ще ви наглася възглавниците, ще ви донеса подноса…
— Трябва да съм проспала вечерта и цялата нощ! — размишляваше Сара на глас. Усещаше тялото си сковано и ожулено — на определени места. Проклет да бъде, проклет да бъде!
Докато се суетеше около Сара, Серафина тактично пренебрегна синината върху бузата й и внезапното й изчервяване, при което тя се открои още по-ярко на фона на яркото сутрешно слънце.
— Дълго спахте — каза икономката, докато се занимаваше с подноса. — Не сте яли от вчера сутринта, но имаше нареждане да не ви безпокоим — дори и за вечеря. Сигурно сте гладна, затова моля, яжте, докато ви приготвя банята. Имате ли нещо за гладене? Бианка глади внимателно и много чевръсто.