В крайна сметка дяволското в нея може би беше повече от ангелското! Ето я тук, набрала достатъчно смелост да потърси самият голям лош вълк. А защо не? Беше ли останало нещо, от което да се страхува? Сара заслиза по мраморните стълби, докато обикновено невъзмутимата Серафина само цъкаше неодобрително по петите й.
— Но, синьорина… Господарят ме увери, че ще изпрати да ви повикат, когато е готов. Няма нужда…
— Ще изпрати да ме повикат, когато е готов, как пък не! Е, съжалявам, Серафина, но той е ваш господар, а не мой, макар че ме направи своя любовница — трябва да добавя, че не съм се стремила към това! А когато аз съм готова, мразя да чакам някакъв си мързеливец, който е накарал да ме събудят рано, а сам се излежава в леглото!
Сара нямаше намерение да казва такива неща на икономката, но те сякаш сами излязоха от устата й — и макар че Серафина беше зяпнала от изненада, тя не би си взела обратно нито една дума. Стига лицемерие, нека всички слуги на дука разберат какво представлява всъщност техният феодал. Тя отмъстително потърси в главата си думи, с които да го опише. Негодник! Донжуан! Садист! Изрод! Върни се към прямотата на Америка от двадесети век, Сара! Той си е чист… задник! И по-добре да не я изкушава да му го каже!
— Синьорина… моля ви помислете отново. Негова светлост…
Когато стигна до площадка, Сара спря насред път и въздъхна.
— Съжалявам, Серафина! Но би ли престанала да наричаш Марко така? В Америка не използваме титли. И какво лошо има всъщност да искам да знам къде са стаите му? В крайна сметка той съвсем свободно влиза и излиза от моите!
От начина, по който бедната жена започна да прехвърля броеницата си, Сара разбра, че най-после е вдигнала ръце.
— Вратата е натам, синьорина. Надясно, няма начин да я пропуснете, с фамилния печат на дръжката. Но се надявам, че синьорината ще промени решението си. Негова свет… синьорът не би искал…
— Нима няма да се почувства поласкан, че съм толкова нетърпелива да го видя? — Сара се усмихна с една от най-любезните си усмивки. — Благодаря, Серафина — обещавам, че в никакъв случай няма да му позволя да хвърли вината върху теб. Благодаря.
— Моля… — измърмори Серафина полугласно, наблюдавайки изправения млад гръб и дълги, стройни крака, които се устремиха към личните покои на дука. Горката! Знаеше ли тази бедна малка доскорошна девица, спечелила си вече циничното мнение на дука за жените, какво си докарва до главата? Ах, тази негова майка — да остави такива белези върху душата на сина си! Той мразеше жените и не вярваше на нито една, и се пак… Серафина усещаше, че тук нещо не е съвсем наред, защо всъщност господарят доведе тук нея — девица, за която предполагаше, че е сгодена за Карло, неговия брат? И защо я беше изнасилил и направил своя любовница? Тази страна на нещата изглеждаше напълно неправдоподобна! Каквито и да бяха недостатъците му, досега дук Ди Кавалиери се проявяваше като горд мъж, който се грижеше за честта на семейството. Имаше любовници — няколко, ако можеше да се вярва на личния му шофьор Бруно. Но връзките му винаги бяха дискретни, никога не парадираше с тях пред обществото. Още по-малко тук! Какво ставаше с него?
Стиснала устни, Серафина изведнъж сви рамене. Кой ли разбираше всъщност капризите и прищевките на аристокрацията? Кръвта вода не става… Тя видя как младата жена, която противно на волята си беше започнала да харесва, се спря за миг пред тежката, обкована с желязо врата и после почука рязко. Бедното същество! А беше истинска дама, винаги вежлива, внимателна. Жалко.
Почти в същия момент, в който икономката се обърна, готова да се върне към задълженията си, вратата беше отворена грубо и се чу още по-груба ругатня. Точно когато Сара почти беше загубила кураж. Щом се сблъска с гневното лице, наполовина покрито с пяна за бръснене, всичко стана въпрос на самозащита.
— Здравей! Помислих си, че не би искал да закъснявам, а и на мен би ми било ужасно неприятно да пропусна първия си урок по езда!
Той я гледаше, сякаш точно в този миг с удоволствие би я пратил при своя господар, дявола — веждите му бяха смръщени в обичайната заплашителна гримаса.
— И как, по дяволите, успя да…
— Убедих Серафина — но тя не е виновна! Предаде се едва когато… когато й обясних как стоят нещата между нас. Мога ли да вляза?