— Изучавах стаята ти и трябва да ти кажа, че ме изненада. Очаквах по-скоро… е, нещо по-величествено. Но със строгата си мебелировка тази стая ми напомня на канцелария.
Той повдигна леко подигравателно едната си вежда преди да я удостои с отговор.
— Значи не е достатъчно разкошна за теб? Е, ти си права — наистина използвам тази стая за кабинет и мебелировката е напълно подходяща за тази цел. Когато имам работа, не се нуждая от отвличащи вниманието дреболии. — В гласа му се долавяше язвителна нотка, особено когато заради нея наблегна на думите „отвличащи вниманието дреболии“. — Но за да не те разочаровам прекалено, съкровище, ще ти кажа, че това не са официалните покои на дуковете Ди Кавалиери — те са достатъчно величествени дори за твоя луксозен вкус. — Очите му се спряха многозначително на обиците й с миниатюрни диаманти, преди да изостави темата, свивайки рамене. — Но са прекалено големи за сам човек с огромното легло с балдахин и кънтящи ъгли! Този малък апартамент напълно ме устройва до момента, в който ще споделя другия с моята съпруга. А сега ела — мислех, че нямаш търпение да пояздиш?
Беше казал „за моята съпруга“ с онзи свой равен тон — и даже животът й да зависеше от това, Сара не би могла да възпре въпроса си.
— Твоята съпруга? Ти си женен? — Докато той говореше, Сара не бе успяла да се въздържи и беше хвърлила любопитен поглед през вратата на спалнята, която той беше оставил отворена — очите й попаднаха право на портрета, който висеше над леглото му. — Бедната ти съпруга! Предполагам, че портретът над леглото ти е неин?
За първи път, откакто го познаваше смехът му беше истински, а не просто дрезгав, ироничен звук.
— Женен! Ей, скъпа — да не би да те разстройва тази мисъл? Но няма защо да се притесняваш — нямам никакво намерение да се женя, докато не се наложи сериозно да се замисля за създаване на наследник, а това няма да стане в следващите няколко години. А колкото до портрета — красивата дама всъщност е сегашната дукеса, втората съпруга на баща ми, а не моята. Вътрешната й красота и сърдечност е не по-малка от тази на портрета. Моята мащеха е жена, която наистина заслужава да я боготвориш и уважаваш!
Сара невярващо разшири очи, когато долови странната мекота в гласа му, и направи непочтителната забележка по-скоро за да прикрие собствените си тревожни чувства.
— О, да! Сигурно е истина, че всички италианци са влюбени в майките си — и предполагам, че мащехите не са изключение от правилото!
Тя не беше подготвена за гневната сила на реакцията му, когато й изръмжа:
— И какво точно искаш да кажеш с този противен, злонамерен намек?
— О, за бога! — Сара се ненавиждаше, задето отстъпи крачка назад. — Честно, не исках да кажа нищо! Съжалявам, ако неволно съм се докоснала до някоя семейна тайна!
За момент той придоби вид сякаш с удоволствие би й счупил врата — после мрачното му, заплашително изражение стана каменно и като маска скри всичко от нея.
— Моля те, не се занимавай повече със семейството ми или с историята му. — Със студен жест той й направи път да излезе от стаята. — Освен това ще съм ти благодарен, ако не клюкарстваш с прислугата. А сега да вървим, преди да си променя намерението и да те изпратя да медитираш горе в стаята си!
В гласа му се долавяше мрачно-заплашителна нотка, която я накара да замълчи, въпреки че всичките й инстинкти я подтикваха да отвърне злъчно на презрителното му напомняне за положението, което й беше наложил. Вещ. Негова любовница, негова курва — и всичко друго, което би му хрумнало да я нарече.
Сара трябваше да стисне до болка зъби и да съсредоточи цялото си внимание върху окончателната си победа и своето отмъщение! През целия път до конюшнята, докато се стараеше да следва големите му крачки, които бяха още едно доказателство, че изобщо не се съобразява с нея, тя се опитваше да си представи изражението на лицето му, когато открие истината. Че въпреки всичките му усилия истинската Дилайт Адамс е благополучно омъжена за безценния му брат, и че той е излязъл злодей и глупак, като е отвлякъл по-голямата сестра на Дилайт. Нека се опита да се измъкне от това, особено когато баща й разбере цялата история!
30
Между тях се долавяше такова силно напрежение, че дори отвратително раболепните работници в конюшнята трябва да го бяха усетили. Докато чакаше да оседлаят коня й, а неговият огромен, приличащ на господаря си, жребец пристъпваше и пръхтеше неспокойно, Сара на няколко пъти усети пронизващия поглед на черни очи. С какво удоволствие би яздила жребеца — който сигурно с пълно основание носеше името Сатана! Но все пак й бяха позволили сама да си избере кон и тази привилегия вероятно й беше предоставена, защото той се надяваше, че тя позорно ще падне. Е — колко много изненади очакваха дука.