Ако нещата се бяха развили по този начин, Анджело щеше да я призове за свой свидетел. И въпреки шеговития му коментар, че е незаконороден, нали Серафина го беше казала… ами разбира се! В Италия нямаше развод, не и по времето, когато се беше случило това. Тогава от правна гледна точка Анджело, без значение кой е истинският му баща, си оставаше вторият син на предишния дук Ди Кавалиери и законен наследник на титлата и двореца с цялата простираща се наоколо земя — ако нещо се случеше с Марко!
Сара прехапа устни и се зачуди защо се разстройва от всичко това. Марко вече беше доказал какъв силен и абсолютно безскрупулен човек е и тя беше сигурна, че той отдавна знаеше това, което току що й беше хрумнало. Той беше напълно способен да се грижи за себе си — тя трябваше да съжалява всъщност бедния Анджело. Въпреки инстинктивната заплаха, която беше доловила у него и въпреки ведрото му, закачливо държане, тя беше усетила и някаква самота, която я караше да му съчувства. Той беше сам. Изгонен от страната, която го беше приела, и един вид извън закона в страната, където се беше родил. Човек без свое местенце, роден между два свята, без да принадлежи към нито един от тях. Да, точно на Анджело трябваше да съчувства, напомни си Сара, докато Фиамета, която започваше да се уморява, но все още галантно се стараеше, я носеше в тръс през игрището за поло. Умният, ловък, готов да помогне Анджело, който с елегантен жест й беше предложил свобода и, тя беше уверена, беше разбрал посланието, което му бе отправила в малката си многозначителна реч. Той знаеше, че тя иска да го види, а тя знаеше, че някоя нощ той ще дойде да си поговорят делово. Отмятайки косата от лицето си, Сара усети хладината на миниатюрните диаманти в обеците си. Тя беше уверена, че в замяна на обеците й и запознанството с майка й Анджело ще бъде услужлив и внимателен — и много по-надежден като придружител, отколкото навъсения му несъщ брат, дукът!
Огромният жребец и ездачът му явно бяха стигнали конюшнята няколко минути преди Сара, която в този момент вече кипеше от яд. Как можеше изведнъж да стане просташки груб и безчувствен! Докато преди изглежда беше твърдо решен да я наблюдава, сега сякаш ни най-малко не го интересуваше дали тя ще се изгуби! Той беше…
Той стоеше там с онова мрачно и заплашително изражение, което й беше толкова добре познато. Опитвайки се да се преструва, че него го няма, Сара загуби нишката на мисълта си, но той направи нещата по-трудни за нея, като изстреля команда към един от конярите, който се беше спуснал да й помогне да слезе от коня, а сега стискаше юздите, които тя беше пуснала. Самият дук пренебрегна неохотно протегнатата й ръка, хвана я през кръста със силните си ръце, които й причиняваха болка, и грубо я смъкна от седлото, притискайки нарочно скованото й тяло към своето, докато я сваляше на земята.
— И ти си този, който проповядваше дискретност! — изсъска му Сара, докато очите й хвърляха гневни искри. — Пусни ме! Всички гледат!
— А ти си тази, играчко моя, която първа захвърли дискретността, когато дойде в стаята на Синята брада!
— Не ме наричай своя малка играчка — не съм такава! — Тя се опита да се измъкне от пресата на ръцете му, които продължаваха да я държат с някаква надменна лекота — престана и се скова, едва когато осъзна, че всеки, който ги гледаше, би сметнал, че тя се трие възбудено в него.
— Не си ли, радост моя? Чия играчка би искала да бъдеш?
— Не ме измъчвай, моля те! Никой от нас няма вина, че попаднахме на Анджело!
Тя не можеше да прозре зад отблясъците на слънцето в очите му, но въздъхна хрипливо, когато усети, че натискът на ръцете му отслабва.
— Не, вината естествено не беше твоя, нали? — каза той почти спокойно. И продължи: — Хайде да повървим заедно до къщата — и не й остави никаква друга възможност, освен да тръгне с него.