Най-накрая тя я погледна.
— Нещо против да остана малко сама? — Помисли си, че Сътън би казала нещо такова.
Лоръл изсумтя и отстъпи встрани. Ема отвори плика и измъкна лист хартия с начертани редове:
Сътън е мъртва, не казвай на никого. Продължавай да играеш ролята… или ти си следващата.
Ема се обърна рязко и огледа двора, но утринта беше зловещо спокойна. Училищният автобус избръмча на ъгъла и качи децата. Докато се отдалечаваше, скърцащите му спирачки прозвучаха като писък.
— Какво пише там? — Лоръл се наведе към нея.
Ема бързо смачка листа в ръката си.
— Нищо. — Гласът й едва се чу.
Лоръл сви устни. После отвори пасажерската врата и й посочи седалката.
— Сядай вътре.
Ема направи каквото й беше казано, отпусна се замаяна на седалката и впери поглед напред. Сърцето й биеше толкова силно, че тя се страхуваше да не се взриви.
— Държиш се толкова странно — каза Лоръл и запали колата. — Какво ти става?
Докато я гледах, погледът ми започна да се замъглява. В ушите ми се разнесе бучене. Не спирах да чувам въпроса на Лоръл: Какво ти става? Думите й ме връхлитаха на вълни, все по-силни и по-силни. Внезапно видях Лоръл да седи в една тъмна пещера. По лицето й пробягваха светлини. Ъгълчетата на устата й бяха увиснали надолу. Очите й бяха пълни със сълзи. Какво ти става? Какво ти става? Думите звъняха в ушите ми като клепало на камбана.
Тъмнината в съзнанието ми изведнъж беше прорязана от ярка светкавица. После още една, и още една, като поредица от падащи плочки от домино, докато най-накрая в главата ми не се появи една завършена сцена от миналото ми. Един спомен.
Изведнъж ясно си спомних къде и кога Лоръл ми беше задавала този въпрос и преди. И това не беше единственото, което видях…
9.
Имитацията е висша форма на ласкателство
— Обявявам партито за официално открито — оповестявам аз, излизайки наперено иззад голямата скала, където се бях преоблякла в сребристия си бански. Краката ми са прясно депилирани, лицето ми е безупречно гладко и косата ми блести меко на фона на светлините от курорта. Очите на всички са вперени в мен.
Гарет подсвирва.
— Сега вече горещата вода наистина ще се нагорещи.
Аз му се усмихвам.
— Ти знаеш най-добре.
Гарет ме привиква с жест. Той се е потопил в топлата, бълбукаща вода на горещия извор в курорта „Клейтън“, таен минерален извор в полите на планината. Всъщност на нас не ни е позволено да бъдем тук — изворът е само за най-богатите посетители — но това никога не е спирало мен и приятелите ми. Винаги намираме начин да получим онова, което искаме.
— Хайде, скъпа — вика ме Мадлин. Тя също е във водата. Косата й е завита на кок, ръцете й са гъвкави от прекараните милион часове седмично фитнес и балет, а горещата вода придава на кожата й сексапилен блясък. Мадс винаги изглежда мъничко по-добре от мен, което винаги ме вбесява. Освен това седи до Гарет — прекалено близо до него. Не че ме притеснява нещо — и той, и тя си знаят, че съм готова да ги убия и двамата, — но предпочитам да имам Гарет изцяло за себе си.
Срещаме се само от два месеца. Всички смятат, че излизам с него, защото е една от звездите на училищния футболен отбор или защото изглежда убийствено добре на кулата на спасителите при басейна в „Уризорт“ или защото семейството му има плажна вила в Кабо Сан Лукас, където ходят всяка пролет. Но истината е, че аз харесвам Гарет, защото е малко… повреден. Той не е като останалите самонадеяни момчета, които живеят очарователния си, скучен, херметически запечатан живот.
Плъзвам се между двамата и се ухилвам на Мадлин.
— Нали не си опипвала гаджето ми под водата, Мадс? Знам, че ти е трудно да различаваш момчетата.
Мадлин се изчервява. Не много отдавна, малко след като изчезна братът на Мадс, Теър, тя се натискаше с едно тъмнокосо момче на един купон в пустинята. След известно време се извини, че трябва да иде да се облекчи от изпитото, и като се върна на същото място, тя продължи да се целува… само че този път момчето беше русо. Мадлин не му обърна внимание поне няколко минути; аз бях единствената, която го забеляза. Понякога се чудех дали Мадс не се опитва нарочно да заприлича на Линдзи Лоън: хубаво момиче се отклонява от правия път, пощурява и съсипва живота си.
Потупвам Мадлин по рамото, което се е затоплило от парата.