— Не се тревожи. Тайната ти е на сигурно място при мен. — Изигравам кратка пантомима — все едно заключвам устата си и изхвърлям ключа надалеч.
След това се цамбурвам в горещата вода. Някои момичета се потапят в извора бавно, надавайки тихи писъци, докато водата лека-полека покрива кожата им. Аз обичам да се топна изведнъж. Горещината, от която направо ти се насълзяват очите, ме стимулира.
Следващата, която се появява иззад скалата, е Шарлът. Увила се е с хавлиената си кърпа и с ръце прикрива беличките си, дундести крака. Всички я посрещаме радостно. После излиза Лоръл, като се хили истерично. Аз въздъхвам и свивам юмруци под водата. Какво прави Лоръл тук? Не съм я канила.
Мобилният телефон на Гарет звъни. На дисплея се изписва: „мама“.
— По-добре да се обадя — промърморва той. Измъква се от извора и разплисква вода по скалата. — Ало? — казва с мил тон и се изгубва между дърветата.
Мадлин завърта добродушно очи.
— Гарет е такова мамино синче.
— Не че няма добра причина да е такъв — обажда се Шарлът като многознайка и сяда на скалата до извора. — Когато бяхме заедно…
— Защо този път не влезеш при нас, Шар? — прекъсвам я аз, преди да е започнала с поредния си монолог от типа „аз знам най-добре, защото съм излизала с гаджето ти преди теб“.
Шарлът дръпва краката си по-далеч от водата.
— Не, благодаря, добре съм си тук — отвръща предвзето тя.
Аз се засмивам.
— Хайде де. Какво значение има бледата петниста кожа сред приятели? Обзалагам се, че някои момчета дори намират петната от горещина за секси.
Шарлът изкривява лице и отдръпва още повече голите си крака от водата.
— И тук съм си добре, Сътън.
— Както искаш. — Аз грабвам айфона на Мадлин от скалата. — Време е за снимки! Съберете се!
Всички се скупчваме една до друга и аз натискам бутона.
— Добре, но не страхотно — обявявам, след като съм прегледала резултата. — Мадс, пак си направила физиономията си на кралицата на красотата. — Аз оформям с пръсти рамка около лицето си и им дарявам усмивката си тип „искам просто мир на света“.
Лоръл надниква през рамото ми.
— Мен въобще ме няма. — Тя посочва ръката си, единствената част от тялото й, която е влязла в кадъра.
— Знам — отвръщам аз. — Това ми беше целта.
Лоръл ме поглежда обидено. Мадлин и Шарлът се размърдват смутено. След малко Шарлът я бутва по рамото.
— Много ми харесва огърлицата ти, Лор.
Лицето на Лоръл просветлява.
— Благодаря. Днес си я купих.
— Много е красива — припява в тон и Мадлин.
Аз се навеждам напред, за да видя за какво става въпрос. На врата на Лоръл виси голям сребърен кръг.
— Мога ли да го видя? — питам аз с възможно най-милия тон, който мога да докарам.
Лоръл ме поглежда нервно и се навежда към мен.
— Красиво. — Прокарвам пръст по закопчалката. — Много познато. — Присвивам очи, повдигам косата от врата си и й показвам абсолютно същата огърлица. Имам я от сума ти време, но започнах да си я слагам едва от скоро. Обявих пред групичката ни, че това вече ще бъде отличителната ми огърлица, също както Никол Ричи винаги облича драпирани бохемски рокли, или като Кейт Мос, която винаги носи блейзър върху супер къси дънкови панталонки. Лоръл също беше там, когато го казах. Беше там и когато казах, че повече никога няма да я свалям от врата си. Единственият начин някой да ми я вземе, е като отреже главата ми.
Лоръл усуква около пръста си едната връзка на банския си костюм. Аз го наричам порно-бански; връзките му са толкова тънки, а триъгълниците толкова малки, че практически всичко е навън.
— Не е съвсем същата — възразява тя. — Твоят медальон е по-голям, виждаш ли? А моето дори не е медальон. Не се отваря.
Шарлът се вглежда във врата ми, а след това в нейния.
— Тя е права, Сътън.
— Да, доста са различни — съгласява се Мадлин.
Ще ми се да плисна вряла вода в лицата им. Как се осмеляват приятелките ми да се възторгват от пълната липса на оригиналност у сестра ми? И без това е достатъчно лошо, че Лоръл се мотае около нас. Достатъчно лошо е, че приятелките ми я допуснаха в нашия клуб, защото й съчувстваха след изчезването на Теър. И е ужасно лошо, че родителите ми — особено баща ми — направо оглупяват покрай нея, докато към мен се отнасят като с бомба, която всеки момент ще се взриви.